Отвъдното

В нашия речник има стотици и хиляди мили, значителни и важни думи и изрази, но думата „Отвъдно“ надминава всички. Ние трябва да живеем в Отвъдното. Ако някой иска да живее без храна, той е глупак. Ако някой иска да живее без въздух, той е по-голям глупак. Ако някой иска да живее без живота на Отвъдното, той е най-големият глупак.

Някои казват, че Отвъдното им е непознато, но аз казвам, че просто са забравили Отвъдното. Те казват, че Отвъдното е много далече. Аз казвам, че те са скрили Отвъдното. Те казват, че е по-лесно да осъзнаеш Отвъдното, отколкото да живееш в него. Аз казвам, че осъзнаването на Бог може да ни накара да почувстваме, че никак не е трудно да живеем съзнателно в Отвъдното във всеки миг на нашето съществуване.

Ако искаме да живеем в Отвъдното, тогава трябва да обичаме Бог и да бъдем обичани от Бог. Любовта на физическото, витала и ума винаги ще ни привързва. Но любовта на душата, божествената любов, ще ни освободи от мрежите на невежеството. Аз попитах Бог: „О Боже, какво правиш с Твоята божествена Любов?“. Бог незабавно отговори: „Аз те извайвам, моделирам и просветлявам твоята природа с Моята божествена Любов. Накрая, с Моята божествена Любов, Аз те освобождавам от несъвършенството, невежеството и смъртта“. Бог ме попита: „Какво правиш с твоята любов?“. Аз казах на Бог: „С моята любов аз Те привързвам непрекъснато, както едно дете прегръща и привързва майка си с неговата снежнобяла нежност и любов“. Бог заплака от радост и аз заплаках от благодарност.

Ако искаме да се изправим лице в лице с Отвъдното, ако искаме да узнаем как изглежда Отвъдното и да видим лицето на Отвъдното, тогава трябва да приемем духовността сериозно. Духовността не е теоретично знание, а практична мъдрост. Духовността не се задоволява само с Божието Небесно съществуване. Тя иска да докаже на целия свят, че Бог може да бъде видян, почувстван, осъзнат и проявен тук на земята. Земята, както и Небесата, е дом на Бог, а духовността е езикът, който и Бог, и човекът, и Небесата, и земята използват, за да разговарят един с друг.

Трябва да знаем разликата между желанието и стремежа. Много често дори искрено търсещите са объркани. Те смятат, че желанието и стремежът са едно и също нещо. Но желанието винаги ограничава нашето съзнание, докато стремежът винаги го разширява и ни отнася към Най-Висшето, към Безкрайното. Стремежът разширява хоризонта на ума ни, радостта на сърцето ни и просветлението на душата ни. Този, който остане при желанието, трябва да остане в нощта на невежеството. Този, който остане без желанието, може и остава в зората на знанието. Този, който остава при стремежа, пронизва непреклонния свят на невежеството и поглежда в светлите прозорци на знанието. Негова е Целта на целите: Нозете на Всевишния.

Отвъдното е Вечното Сега. Ако се осмелим да почувстваме, че ние сме Божии избрани деца, тогава непременно ще можем да живеем в Отвъдното. Трябва да чувстваме, че ние сме всичко и че в нас е всичко. Бог е вътре в нас; Бог е извън нас. Трябва да знаем, че нашето човешко съществуване е значимо само когато станем съвършен канал на Божественото за проява на върховната Истина на земята.

Животът Вечен е наш, но невежеството не е наше. Без значение колко здраво се държим за невежеството, съзнателно или несъзнателно, един ден то ще ни напусне. Дори ако не искаме върховната трансцендентална Истина, ще дойде ден, когато трансценденталната Истина ще ни озари.

Животът на Отвъдното ни приканва. Животът на Отвъдното е Светлината на Отвъдното, а Светлината на Отвъдното е Истината на Отвъдното. Недуховната светлина има външен блясък, който затъмнява нашия вътрешен живот и вади на показ външния ни живот. Но духовната светлина притежава вътрешно сияние, което просветлява нашия външен, тъмен живот. Един ден ние ще засияем в Светлината на безсмъртното Отвъдно.

Бог има безброй деца, но Неговото най-скъпо дете е Истината. Трябва да видим Истината, да почувстваме Истината и да израснем в Истината. За жалост повечето от нас искат да бъдат подкрепяни от Истината, въпреки че не се стараят да живеят Истината. Духовният човек винаги се опитва с цялата си душа и сърце, безрезервно и безусловно, да живее и защитава Истината. Тя трябва да бъде живяна и защитавана на всяка цена от искрено търсещия Най-Висшето. Нека израснем в Истината. Тогава ще видим, че животът на Отвъдното не е безкрайно далеч, а е тук, вътре в нас. Нека практикуваме духовния живот и напълно приемем дълбокия смисъл на духовното съзнание.