Молитвата е личностна, както и всемирна. Медитацията е безличностна, както и трансцендентална.
Молитвата е молба, както и обожание. Медитацията е възприемане, както и съвършенство.
Молитвата се нуждае от Дъжда-Състрадание на Бог. Медитацията се нуждае от Кулата-Просветление на Бог.
Аз се моля за Безсмъртие в смъртността. Аз медитирам на Безкрая във Вечността.
Молитвата е нощният плач за светлина. Медитацията е светлото търсене за наслада. Молитвата ни напомня за скритите ни грехове. Медитацията ни напомня за забравеното ни слънце.
Чрез молитвата Бог казва: „Мое дете, чакам те. Ела и Ме виж“.
Чрез медитацията Бог казва: „ Мое дете, почакай Ме. Идвам да те видя“.
Молитвата е чистотата, която има значение. Медитацията е осветеността, която се изкачва.
Моят учител молитвата ми показва красотата на душевността. Моят учител медитацията ме благославя с дълга на единството.
Молитвата душевно разкрива вярата на човека в Бог. Медитацията усмихнато разкрива вярата на Бог в човека.
Моят Бог е ядосан, защото в днешно време не се моля нито сутрин, нито вечер. Моят Бог е тъжен, защото в днешно време не медитирам безсънно и безусловно.
```
Бог? Кой, ти?Бог? Кой, той? Не!
Бог? Кой, аз? Не!Кой тогава е Бог? Бог е търсенето на чистота на моята молитва.
Кой тогава е Бог? Бог е гнездото на божествеността на моята медитация. ```From:Шри Чинмой,Търсещият е певец, Шри Чинмой Център, 1987
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ssn