Бележка на редактора

Душата е съзнателният представител на Бог във всяко човешко същество. В тази книга осъзналият Бога Учител Шри Чинмой предлага просветляващи прозрения за душата, които ще вдъхновят всеки търсещ по неговия път към откриването на себе си.

Част I

Моята душа

О, Душа, аз съм твоето тяло. Днес съм на трийсет и шест години. Бих искал да уча от теб.

„Върши добро.”

О, Душа, аз съм твоят витал. На деветнайсет години съм. Искам да уча от теб.

„Бъди добър.”

О, Душа, аз съм твоят ум. На шейсет години съм. Имам нужда да уча от теб.

„Виждай добро.”

О, Душа, аз съм твоето сърце. На четири години съм. Моля те, кажи ми тайната.

„Остани добро.”

О, Душа, отново е твоето тяло. Какво правиш с безграничната си Любов?

„Аз разпростирам моята безгранична Любов към вечно разширяващи се хоризонти.”

О, Душа, отново е твоят витал. Какво правиш с безкрайния си Мир?

„Аз храня неизбродимите простори на Миналото, Настоящето и Бъдещето с моя безкраен Мир.”

О, Душа, отново е твоят ум. Какво правиш с твоята Визия за вечно надминаващото се Отвъдно?

„Аз свивам Златното Гнездо на моята Безкрайна Реалност с Визията си за вечно надминаващото се Отвъдно.”

О, Душа, още веднъж е твоето сърце. Кажи ми абсолютната си тайна, моля те.

„Аз живея за Всевишния и единствено за Всевишния. Това е моята Абсолютна Тайна.”

Част II — Въпроси и отговори за душата

Въпрос: Нашата душа като прашинка ли е, която след много животи се завръща при Всевишния и става част от Него?

Шри Чинмой: Първо, нашата душа не е като прах. Тя има безкраен потенциал и този безкраен потенциал трябва да бъде проявен тук на земята. Душата е дошла от Всевишния да Го прояви. Колкото повече душата проявява Истината и Божествеността, толкова по-голямо е постижението и за душата, и за Всевишния. Всяка душа е представител на Всевишния и душите, които са съзнателни за тази истина, постигат по-бърз напредък, отколкото онези, които не я съзнават.

Всеки пък, когато душата дойде в проявлението, тя получава значителен опит; и когато се върне в областта на душите след всяко прераждане, тя взима със себе си есенцията на всичките си преживявания. Завръщайки се, тя изоставя виталната, менталната и психичната обвивка. След няколко години душата иска да се върне отново в проявлението. Тогава избира определено семейство или среда и след това отива на беседа при Всевишния. Изборът на душата получава или разрешението, или неодобрението на Всевишния. Ако Той не одобрява, тогава душата трябва да направи друг избор.

Напълно вярно е, че душата е дошла от Всевишния и накрая ще се завърне при Него. Но докато пълната проява на Всевишния не се състои в определена душа — с други думи, докато душата не е проявила целия си божествен потенциал — тя ще се преражда отново и отново. Щом осъзнаването е постигнато и душата е разкрила и проявила цялата си божественост, тя накрая ще се завърне при Всевишния. Повече няма да е необходимо душата да се връща на земята за проявление.

Въпрос: Защо Бог е вложил душата в тялото? Било ли е, за да накаже някои зле настроени души?

Шри Чинмой: Бог не изпрати душата в тялото, за да я накаже. Ние сме тези, които харесват невежеството повече от светлината. Когато казвам „ние”, имам предвид несъзнателното тяло, не душата. Това несъзнателно, нестремящо се физическо тяло е в тъмнина и харесва тъмнината. Ако обичаме невежеството и тъмнината повече, отколкото обичаме светлината, тогава естествено ще се караме и бием. Бог не е довел душите ни в света, за да ги унищожи или накаже. Когато душата влезе в тялото, бъдете сигурни, че Бог също влиза. Душата е съзнателна частица от Бог, Всемогъщия, Всеведущия и Вездесъщия. Ние определено можем да кажем, че тя е съзнателен представител на Бог. Тя има способността да общува с Най-Висшето, с Абсолюта, по всяко време, и има позволение от Най-Висшето да играе своята роля на земята.

Първичната цел на Бог да обедини душата и тялото е много ясна.

Тялото е олтарът, а душата е божеството. Тялото е крепостта, духовният храм, а вътре в тялото живее душата. Душата е поток от светлина и този поток от светлина накрая ще просветли тежкото невежество във физическото тяло. Когато се стремим, когато отиваме дълбоко навътре, ние всъщност виждаме физическото съществуване, физическото тяло вътре в душата. Тя е в допир с Най-Висшето, Абсолюта, Всепроникващото, но физическото точно сега не е; физическото е ограничено, много ограничено. Когато оставаме в ограниченото съзнание, ние чувстваме, че душата е вътре в тялото и тя е много малка. Някои ще кажат, че е голяма колкото палец. Нашите свещени книги ще кажат, че е по-малка от най-малкото и, в същото време, по-обширна от най-обширното. Има много различни представи за душата. По силата на нашето единство с най-висшата Истина, можем да видим душата с форма и в същото време в безформено състояние.

Обединяването на душата и тялото има за цел да осъществи и двете, вътрешното и външното. Вътре е душата, а отвън е тялото. Ако вътрешното липсва, външното ще действа слепешком. А без външната страна вътрешната ще бъде саката; тя няма да може да функционира изобщо. Така че, обединявайки душата и тялото, Бог цели да се наслаждава божествено на Себе Си, и вътрешно, и външно. В противен случай Той никога няма да бъде съвършен, тъй като съвършенството е и отвътре, и отвън.

Въпрос: Столът има душа. Ако нарежете стола на малки парчета дърво, тези късчета материя също ли ще имат свои души?

Шри Чинмой: Да, но трябва да знаете, че тези души практически няма да се развиват. В тези парчета ще има само малка искрица съзнание. Вярно, всичко и всеки има душа, но съзнанието на душата е въпрос на развитие.

Въпрос: Как да обясним душата на едно дете?

Шри Чинмой: Много се радвам да отговоря на този въпрос, защото само едно дете може спонтанно да зададе въпрос за душата. Душата е съзнателна частица от Бог. Тя е дошла директно от Бог, тя остава в самия Бог и ще се завърне при Бог. Душата е светлината, наречена съзнание. Едно дете не би разбрало термина „съзнание”, затова можете да му кажете, че душата е нещо, което отнася нашите мисли, нашите идеи, нашите послания при Бог. Душата е пратеникът, който отива при Бог и Му дава посланието ни. Тя разбира езика ни и в същото време разбира езика на Бог.

Всеки път, когато едно дете каже истината, всеки път, когато то извърши нещо добро, всеки път, когато ви зарадва, можете да му казвате, че душата е тази, която го моли да прави това.

Също така можете да кажете на детето, че истинският притежател или собственик на неговото тяло е душата. Така, както то си играе с играчка, така и душата играе с него. Детето знае, че може да прави каквото иска с играчката си и да остане незасегнато. Ако то иска да си играе с нея, може да си играе. Ако иска да я счупи, може да я счупи, и ако се умори да си играе с играчката си, може да я хвърли настрана. Същото се отнася и за душата: ако иска да остане в тялото и да си играе с него, тя може да го стори. Ако душата се умори да си играе с него, ако иска да се завърне при Бог, своя Баща, тя може да го направи.

Въпрос: Какво е душата и какво е психичното същество?

Шри Чинмой: Душата е директният представител на Всевишния, а психичното същество е съзнателният представител на душата. Душата присъства в сърцата на всички същества. Тя е във всеки обект, във всяко индивидуално творение, в минералното царство, в растителното, животинското и човешкото царство, докато психичното същество присъства само в човешките същества, които се стремят. Ако не се стремим, ако оставаме в света на желанието, ако съзнателно и преднамерено се търкаляме в удоволствията на невежеството и чувстваме, че това е единственият живот, тогава психичното същество ще липсва в нас. Сърцевината на божественото вдъхновение, стремеж и посветеност е мястото, където психичното същество се заражда и живее.

Психичното същество е това, което ни вдъхновява да постъпваме правилно и да се превърнем в самата Истина. Колкото по-нависоко се издигаме, колкото по-надълбоко се потапяме, толкова по-големи стават възможностите на нашия психичен растеж. Психичното същество е като невръстното дете в семейството. То расте заедно с нашия живот на стремеж. В началото на духовното си пътешествие може би само ще долавяме психичното същество. Но с духовното ни съзряване идва време, когато всъщност можем да го видим. То е много фино, много светло. Когато видим психичното същество, ние чувстваме, че то е божествено дете, обичано от Най-Висшия Абсолютен Всевишен, с което Вечният Отец си играе. Може да погледнем прекрасно дете и да почувстваме, че то е най-красивото дете на земята. Но когато съзрем психичното същество, нашето собствено вътрешно същество, виждаме, че то е безкрайно по-красиво от най-красивото дете на света. Не можем да сравним човешкото дете и психичното същество. Без значение колко красиво може да бъде детето, психичното същество е безкрайно по-красиво.

Въпрос: Може ли психичното същество да бъде увредено?

Шри Чинмой: Психичното същество не може да бъде увредено, то може само да бъде засенчено. Това, което е божествено, не може да бъде разрушено. То само е покрито от невежеството и облака на човешкото съмнение. Но като слънцето, което само временно е закрито от облаци, психичното същество отново се показва. Но ако душевно се молим, концентрираме се и медитираме, психичното същество не може да бъде засенчено.

Въпрос: Случват ли се значителни събития в света на душата? Там може ли да има напредък?

Шри Чинмой: Да, в света на душата има важни събития, но там няма проявление. Там може да има напредък, но не в смисъла на еволюция. Ако една душа общува с по-висша, по-просветлена душа, тогава естествено самото присъствие на по-висшата душа ще бъде голямо вдъхновение за нея. Ако в света на душата сте край духовен Учител, много велик духовен човек, тогава естествено вие ще спечелите от това.

Въпрос: Каква е разликата между дух и душа?

Шри Чинмой: На Запад значението на думата „дух” се различава от това в Индия. В Индия, когато използваме термина „дух”, имаме предвид Непроявеното, Абсолюта, неограничената Божественост, Космичния Аз, който не приема човешка инкарнация. На Запад терминът „дух” се използва във връзка с виталния свят, света на духовете. Когато един неудовлетворен човек почине, неговият дух се опитва от виталния свят да влезе в човешките същества — понякога за да ги накаже, понякога за да донесе послание от света на духовете. Така че тук, когато говорите за дух, много често имате предвид гладен, агресивен, неудовлетворен дух от витални свят, който си отмъщава на хората.

Душата живее във всекиго. Тя няма рождение и няма смърт; тя е безначална и безкрайна. Дух, свързан с виталния свят, е нещо деградирало и разрушително, докато душата е нещо блестящо и вечно прогресиращо. Когато усетим присъствието на един дух, вероятно ще почувстваме, че сме далеч от Бог. Можем да бъдем повлияни от окултните и тъмни сили. Но когато доловим присъствието на душата, ние чувстваме Дъха на Божественото. Душата в нас е част от Безкрайното, от Всевишния. Тя е нещо извънредно добро, духовно и божествено. Всяка душа е директният, съзнателен посланик на върховната Истина. Тя чувства Визията на Абсолюта и в същото време иска да преобрази Визията на Абсолюта в реалност. Душата няма да бъде удовлетворена, докато не е проявила безкрайната Истина тук на земята. Когато влезе в този свят, който е поле на проявлението, тя се развива съобразно възприемчивостта на отделното човешко същество. Накрая душата проявява върховната Истина, Мир, Блаженство и Сила тук на земята.

Въпрос: Каква е връзката между душата и по-висшите светове?

Шри Чинмой: Душата всъщност е превозно средство, което ни отнася в различни светове. Има седем по-висши свята и седем по-нисши. Когато живеем в съзнанието на душата, ние отиваме във по-висшите светове. За нещастие, повечето от нас не живеят в душата; ние живеем във витала или в грубото физическо. Ето защо страдаме. Ако можем да оставаме в душата по два часа на ден, тогава ще видим, че сме съвсем рзличен човек.

Въпрос: Бихте ли ми казали каква е връзката между душата и енергията?

Шри Чинмой: Енергията е нещо струящо: подобно на съзнанието, тя се простира навсякъде в безкрайния простор. Енергията е като необятната водна шир в океана. Тя е динамична течност в постоянно движение. Ако навлезете във вътрешния свят, ще видите, че енергията тече и е много динамична. Душата, от друга страна, може да приеме всяка форма, която пожелае. В един момент може да е по-малка от атом, а в следващия миг да бъде по-обширна от Необятното.

Енергията и душата трябва да вървят заедно. Ако няма божествена енергия в душата, тогава тя не може да прояви нищо. От друга страна, ако в съществото има енергия, но съзнанието на душата не е изведено напред, тогава осъзнаването няма да се случи. Така че двете са вътрешно свързани. За осъзнаването енергията се нуждае от душата; а за проявлението душата се нуждае от енергия.

Въпрос: Била ли е всяка душа разделена на мъжка и женска половина при сътворението? Всички души ли имат свои сродни души?

Шри Чинмой: Индийската философия и много други учения не вярват в сродните души, в теорията, че душата се е разделила на мъжка и женска половина по времето на сътворението. Какво научаваме от Бхагавад Гита, която е била написана за Господ Кришна, един от най-великите духовни Учители на Индия? Научаваме, че душата няма ни начало, ни край, и нямаме никакво указание, че душите са били разделени на мъжка и женска половина. Самата душа не е нито мъжка, нито женска, но ако тя започне човешкия стадий на земното си странстване с женско тяло, тогава продължава да приема женски тела във всяко от своите прераждания. По същия начин, ако тя започне човешкото си пътешествие с мъжко тяло, тогава продължава да приема мъжки тела. В животинския стадий душата може да се прероди и като мъжко, и като женско животно, докато само два или три пъти в духовната история душата е сменила пола си, след като веднъж е започнала да приема човешки прераждания.

Мъжка душа, душа, която е избрала да приема мъжки тела, може да има допълваща я женска душа и обратното. В този случай, едната душа допълва вътрешните и външни качества на другата. Допълващи се души се срещат предимно сред зрелите, развити души, а не сред обикновените. Съпрузите и съпругите могат да имат допълващи се души, и това също може да бъде вярно в случая с духовните личности, които приемат шакти като свой духовен партньор на много високо ниво на съзнание. А има и души, които или нямат допълващи души, или изобщо не се интересуват от такива.

Въпрос: Ще кажете ли нещо за обединението на две души?

Шри Чинмой: Обединението между два индивида може да се случи в по-висшите сфери на съзнание или в обикновения свят, когато се сключва брак. В обикновения брак, съпрузите съзнателно си внушават, че са едно. Но в божествения брак душите са обединени на най-висшето ниво на съзнание. При обединяването на душите, обаче, двете души може все още да не са убедили витала, физическото и ума на двата индивида, че те искат да израстват заедно. Така че когато божественото обединение, обединението на душите, е постигнато, то се разкрива със времето.

Обединението на две въплътени души е най-ефективно, когато и двете се стремят към най-висшата Светлина. Ако едната се стреми към най-висшата Светлина, а другата не, тогава съюзът на тези две души никога няма да бъде успешен. В случая с двама стремящи се е най-важно те да осъзнаят, че обединението им съществува само за изпълнение на Божествената Воля. Ако единият партньор вижда, че другият притежава много добри качества и смята, че може да поиска всички тези божествени качества изцяло за себе си, тогава той греши. Вярно е, че когато две божествени души станат едно или във вътрешния, или във външния свят, те неизбежно си принадлежат взаимно. Но с каква цел? Не заради самите себе си, а за Всевишния. Всяка една има две ръце. Когато станат едно, те имат четири ръце и сега, с четири ръце, естествено ще вършат повече дела за Божественото.

Така че божественият съюз на две души предполага, че те съществуват изцяло за Всевишния. Те са обединени единствено защото желаят да осъществят Божественото, Всевишния, по Негов собствен начин. Те са едно, защото Всевишният иска от тях да са едно, а не заради собствените си желания. Ако две индивидуални души искат да са заедно само защото се обичат една друга, това се нарича човешка любов, витална любов, и тази любов не е трайна. Но ако две души искат да бъдат обединени, защото чувстват, че Всевишният, Божественото вътре в тях, желае те да са едно цяло във и чрез Него, тогава те ще имат огромно вдъхновение да осъществят Божественото в Неговите мъжки и женски аспекти. Тези две души трябва да чувстват, че са станали едно само за да осъществят Мисията на Всевишния. Това е истинската цел на обединението на божествените души.

Въпрос: Бихте ли обяснили какво се има предвид под групова душа?

Шри Чинмой: В даден клас в училище имаме може би четиридесет ученици, изучаващи един и същ предмет при един учител. Така и в духовния свят, от самото сътворение, някои души са искали да се движат и да напредват заедно. Това много прилича на щафетно състезание, където са необходими четирима участници.

Когато душата се прероди в човешко тяло, тя е надарена с човешки предразположения и получава възможността да общува с други души. Както във вътрешния свят, така и във външния свят душите избират съобразно наклонностите си. Някои души искат само светлина: те не искат сила, не искат радост, не искат мир. Желаят само светлина, светлина, светлина. Ако една душа иска светлина, тогава естествено тя ще бъде привлечена от друга душа, която иска само светлина.

Груповите души се свързват или със светлината, или със силата, мира или някое друго доминиращо божествено качество. Ако светлината свързва определена група души, тогава те ще имат повече светлина, отколкото сила; ако силата е тази, която ги обединява, тогава ще имат повече сила и по-малко светлина. Тези души ще бъдат свързани помежду си с естествена златна брънка.

Въпрос: Вие казахте, че душата избира семейството, в което ще се роди. Какво се случва с душата, ако избере лошо семейство?

Шри Чинмой: Нека приемем, че душата е собственик на къщата, а семейството е самата къща. Ако вие като собственик чувствате, че тази определена къща не ви носи радост или не ви задоволява, тогава незабавно ще се опитате да намерите друга, която ще ви донесе удовлетворение. Когато душата е отвратена от определено семейство, тя може да напусне настоящото си тяло и да влезе в някое друго тяло. Тъй като душата притежава мъдрост и светлина, тя ще се върне в място с по-добра среда — такава, която предлага повече удовлетворение. Ако къщата е добра, тогава душата не трябва да се мести. Когато имате хубава къща, вие не искате да я сменяте; искате да извлечете колкото може повече от нея. Когато душата получи подходяща къща, имам предвид добра среда и добро семейство, в което всеки се стреми, тогава естествено тя ще остане там.

Въпрос: Кога влиза душата в тялото?

Шри Чинмой: Между шест и осем месеца преди раждането е обичайното време за влизане на душата в тялото. В редки случаи тя може да влезе по времето на зачеването. Обикновено това става най-късно около тринайсет или четиринайсет дни преди детето да се роди. Много рядко душата влиза в тялото само два или три дни преди раждането, а понякога може дори да дойде малко след това. Тогава душата може да чака до последния момент, преди да вземе решение, защото се съмнява относно семейството. Някои души чувстват, че като чакат малко по-дълго, ще могат да изберат по-добре. А други души решават бавно просто така, както на някои хора им е нужно повече време да вземат решение, отколкото на другите. Но някои души не чакат; те веднага знаят какво да правят и то бива направено в рамките на няколко месеца след момента на зачеването.

Въпрос: Какво прави душата в тялото преди раждането?

Шри Чинмой: Душата запазва пълно мълчание в тялото. Тя е като свидетел. Просто наблюдава физическите органи. Но това, което вижда, навлизайки за първи път в света при раждането, я стряска и разочарова. Душата е искра от Божественото, но когато влезе в света, тя незабавно вижда невежество. Душата е приела света, но в мига, в който детето се ражда, тя вижда през неговите очи и това, което вижда, буди у нея страх. В този момент душата не вижда нищо прекрасно; тя вижда нещо свирепо — като лъв, който иска да я погълне. После душата казва: „Аз съм тази, която прие това тяло. Трябва да се боря. Защо да се държа като страхливка? Защо да напускам тялото? В това тяло, с това тяло, аз ще трябва да се боря за Бог и да установя Неговото Царство тук на земята.”

Въпрос: Душата винаги ли е сигурна, че ще открие истинската си мисия през всеки свой нов човешки живот на земята?

Шри Чинмой: Преди да приеме човешко прераждане, душата получава вътрешно послание за своята божествена цел на земята. Тя е напълно съзнателна за мисията си и идва тук с директното одобрение или разрешение на Всевишния. Но по време на човешкия живот действията на физическия ум понякога скриват божественото вдъхновение на душата и нейната истинска цел. Тогава мисията на душата не може да излезе наяве. Въпреки това, ако започнем да се стремим с ума, сърцето и душата, ще можем да научим причината за нашето съществуване тук на земята.

Води се постоянна битка между божественото и небожественото във всяко човешко същество. Невежеството на света се опитва да погълне човешкия стремеж. На сегашния етап от еволюциятаа, повечето хора живеят в небожествения витал, където има само желание, безпокойство и вълнение. Ето защо те са несъзнателни за нуждите на душата.

Въпрос: Предрешено ли е доколко ще напредне душата във всяко прераждане?

Шри Чинмой: В някои случаи е предрешено, а в други няма установена граница; може да зависи от това колко Милост ще получи душата.

Въпрос: Има ли тялото идентичност, отделна от душата?

Шри Чинмой: Зависи от душата. Когато много силна, зряла душа влезе в едно тяло, тя може да накара физическото съзнание да следва нейната посока. Физическото съзнание изпълнява това, което диктува душата: тяло и душа действат като една същност. Но ако душата не е много силна, тогава тя е като майка, която е физически слаба и не може да накара детето си да прави това, което според нея е най-добро за него. В такъв случай душата просто наблюдава какво върши физическото съзнание. Ако душата иска да направи нещо, тялото може да направи точно обратното. В такъв момент душата и тялото се явяват като две отделни същности.

Въпрос: Моята душа има ли лице? Като мен ли изглежда?

Шри Чинмой: Лицето на душата е безкрайно по-красиво от физическото лице и не е нужно тя да изглежда като физическото лице. От друга страна, ако душата иска да приеме формата на физическото, тя го прави. Може да приеме всякаква форма, но е винаги безкрайно по-красива от физическата.

Въпрос: Аз нито приемам, нито отхвърлям съществуването на душата си. Има ли някакъв признак, че моята душа съществува?

Шри Чинмой: Душата вече е приела твоето тяло. Ако беше отхвърлила и след това напуснала тялото ти, то незабавно щеше да умре. Но душата е дошла в този свят в твоето тяло и все още действа там, така че тя вече го е приела.

Но ти също си приел душата. Човек, който е приел дори несъзнателно необходимостта от Истината, необходимостта от Бог, от Божественото и от духовността, може да бъде сигурен, че е приел душата, защото тя живее и диша в самите думи „Божественост”, „Духовност”, „Истина” и „Бог”. Ако не беше приел съществуването на душата, щеше досега да си забравил тези думи. Така че ти вече си приел душата си и твоята душа вече е приела теб.

Как е възможно вече да си приел душата, но да не я долавяш съзнателно? Това е така, защото това приемане никога не може да бъде разбрано или почувствано от ума. Обикновената мисловна будност на ума няма да помогне на теб, на мен или на когото и да било на земята; това обикновено съзнаване трябва да бъде надхвърлено. Това, което е необходимо, е чувството на единство. Самото ти чувство на единство с душата е това, което незабавно ще те накара да почувстваш, че си приел душата и душата е приела теб.

А как можем да развием този по-висш вид съзнателност? Ако живеете в определена стая, тогава знаете какво има в нея: картина, лампа, легло и т.н. Но ако живеете в някоя друга стая, не можете да очаквате да знаете какво има в първата. За да знаете, че сте приели душата или че душата е приела вас, трябва винаги да живеете в своята душа, а не във физическото си съзнание. Стотици пъти в живота си сте имали божествени проблясъци. Откъде идват тези божествени проблясъци? От ума? Никога! От витала? Никога! Те идват или от психичното същество, или от душата. В многото случаи, когато сте видели тези проблясъци, вие сте били в хармония с някакъв друг свят, вътрешен свят — а това е светът на душата, на вашето вътрешно същество. За да имате духовна съзнателност, трябва постоянно да пребивавате в света на душата си.

Когато едно дете е на две или три години, родителите му трябва да му кажат, че това, което яде, се нарича бонбон, а някой друг трябва да му каже от какво е направен той. На детето обаче не му е нужно да знае тези неща, за да яде бонбон и да му се наслаждава. Не е необходимо да знаете как е възникнала душата или какво представлява тя, за да я видите и почувствате — също както на детето не му трябва да знае какво е бонбон, за да го изяде. Но дори ако видите душата, може да не знаете, че сте видели нея. Може да видите в съня си красиво, много красиво дете и да помислите, че е просто човешко дете. Или ще решите, че сте видели душата, че сте разговаряли с нея, но няма да сте сигурни дали е наистина душата, или не. И както детето се нуждае да му кажат, че това, което яде, се нарича бонбон, така и в духовния живот някой трябва да ви каже какво е вашата душа и какъв вид връзка имате с нея. Необходим е някой, който вече е в сферата на душата, духовен Учител, за да ви каже, че сте видели собствената си душа.

Въпрос: Когато имаме преживяване за нашата душа, въпреки че може да не сме съзнателни за това, защо чувството не е достатъчно сладостно, за да ни удовлетвори?

Шри Чинмой: За обикновен човек е изключително трудно да види душата. Ако човек се стреми и медитира под ръководството на някой, който е осъзнал Бог, дори тогава той първо ще види само представителя на душата — това, което наричаме психично същество. После ще съзре същинската душа и накрая Аза.

Ако видим душата, ще се вдъхновим неимоверно. Тя иска да се стреми, иска да разкрие и прояви Божественото тук на земята. Така че ако видим душата, непременно ще придобием огромно вдъхновение да тичаме към Целта. Ще чувстваме, че каквато и цел вече да сме постигнали, тя е почти нищо, и че трябва да отидем по-надалеч, по-надълбоко и по-нависоко. Когато видим истинската душа, можем да сме сигурни, че ще бъдем изпълнени с вдъхновение и стремеж.

Много често обаче грешим в преценката си. Може да видим витално същество вътре в нас и да помислим, че това е душата ни. Има много витални същества в нас; те кръжат около душата и понякога приемат формата на душата. По същия начин много хора се заблуждават, когато виждат асури, враждебни сили — те мислят, че тези същества са божествени. Когато видим блестяща фигура по време на медитация или в съня си, трябва да се вгледаме дали от тази конкретна форма се излъчва чистота. Ако видим, че няма чистота, тогава ще знаем, че не е божествена форма. Също така трябва да знаем да не се прекланяме и да не изразяваме своята посветеност и възхищение пред такова същество; това ще е огромна грешка. И никога не трябва да го докосваме.

Знам за много случаи в Индия, когато стремящи се хора са се молили и медитирали и зли сили са идвали при тях под формата на нашите индийски богове и богини. Тъй като търсещите са били заблудени и са показали посветеност към тези същества, малкото стремеж, който са имали, им е бил отнет от тези враждебни сили. Ако видим обаче, че от съществото се излъчва чистота, тогава може да покажем посветеността си към този божествен образ по какъвто пожелаем начин.

Въпрос: Душата действа ли автономно, за да осъзнае сама себе си?

Шри Чинмой: Душата не налага нищо, въпреки че лесно разпознава грешките, направени от ума. Тя има безкрайно търпение и не се намесва по никой начин в действията на другите части на съществото. Понякога виталното същество и сърцето намират независимото движение на ума за препятствие. В такъв случай те ще действат в унисон, за да противостоят на тази склонност на ума. Но душата чака. Тя знае, че има цяла Вечност, в която да прояви себе си, затова временните забавяния не я безпокоят.

Въпрос: Преживяванията, които душата получава, докато е на земята, представляват ли един вид разширяване?

Шри Чинмой: Преживяванията естествено водят до нейното разширяване. Когато говорим за разширяването на душата, имаме предвид проявата на Божественото в нея. Щом получим преживяване за душата, ние разширяваме съзнанието си и постепенно то става всепроникващо. В същото време ние проявяваме Божественото, което е вътре в нас. Така че разширяването и проявлението вървят заедно. И двете са преживяне на душата.

Въпрос: Как може човек да узнае дали е млада или стара душа?

Шри Чинмой: Защо трябва да знае дали е млада душа или стара? Знаейки, че сте зряла душа, не печелите нищо, и знаейки, че сте млада душа, не печелите нищо. Ако смятате, че някой друг е по-зрял от вас или че вие сте по-зрял от него, тогава си създавате ненужни проблеми.

Нека в духовния живот не се занимаваме с това кой е стара душа, а кой — млада. Нека единствено мислим, че всички ние сме Божии деца. Самият Бог е Дете. Той никога не е стар. Това, което ще ни помогне в духовния живот, е чувството, че сме деца на Бог, защото само едно дете може да напредва постоянно. Детето е това, което се развива, не осемдесетгодишния човек, защото осемдесетгодишният вече е изиграл ролята си. Така че винаги чувствайте, че сте дете.

Въпрос: Как мога да ускоря пробуждането на моята душа?

Шри Чинмой: Първо, трябва да знаем какво имаме предвид под пробуждане на душата. Нужно е да бъдем пробудени за истината, че осъзнаването на Бог не е нещо изключително трудно, че то е естествено, нормално, изпълнимо и неизбежно. Това пробуждане на душата трябва да бъде ускорено и енергизирано чрез стремежа. Иначе пробуждането остава за нас само умствена представа.

Не можем обаче да кажем, че щом душата е вече пробудена, ролята на душата е изиграна. Пробуждането е само начало на пътешествието на душата към най-крайната Цел. Във всеки миг това вътрешно пробуждане трябва да бъде подхранвано и отглеждано от нашия постоянен стремеж. Ако стремежът липсва, тогава простото пробуждане няма да ни отведе много далеч. Нека бъдем постоянно устремени към пробуждането на нашата душа и несъмнено ще достигнем предопределената си Цел.

Въпрос: Тялото толкова важно ли е, колкото душата?

Шри Чинмой: Душата е безкрайно по-важна от физическото тяло. Душата трябва да бъде осъзната най-напред; само тогава Светлината на Бог може да бъде разкрита на света чрез тялото. Тъй като душата е вътре във физическото, трябва да му отдаваме необходимото значение. Но ако непрекъснато показваме прекалена загриженост за тялото, тогава ще водим най-обикновен човешки живот. Ние просто ще съществуваме на земята като някои земеделци в индийските села, които доживяват до сто и петдесет и дори двеста години, но нямат стремеж.

Просто да живеем тук на земята и да броим годините в календара е безполезно. Но ако можем да останем на земята четирийсет или петдесет години и да изнесем на преден план светлината и другите божествени качества на душата, тогава животът ни ще бъде съдържателен. За да направим това, трябва да живеем в душата, не в тялото. Ако живеем в тялото, ние ставаме жертви на безбройни желания.

Въпрос: Как мога да се потопя дълбоко навътре?

Шри Чинмой: Първо трябва да почувствате, че вътре във вас има нещо, наречено сърце. Не е нужно да ходите при духовен Учител, за да разберете, че имате свое собствено физическо сърце. И както имате физическо сърце, вие притежавате също така духовно сърце, което се намира на същото място. После се опитайте да почувствате, че вътре в сърцето има нещо, наречено душа. Вие не сте затворили врата на сърцето в този момент; само се опитвате да отключите друга врата и това е вратата на душата.

Въпрос: Казвали сте, че първо трябва да намерим душата и след това да повтаряме ОМ от областта на душата. Как човек може да узнае, че се е свързал с душата си и че действа от областта на душата?

Шри Чинмой: Той ще узнае чрез медитация и стремеж. Нека сравним неговото същество с апартамент, който има три стаи и нека кажем, че той има свободен достъп до тези три стаи. Човекът влиза в една стая и вижда, че е съвсем тъмна. В нея има само боклук и вехтории; всичко е разтурено, небожествено, мрачно и нечисто. Той трябва незабавно да почувства, че това е стаята на ума. Нестремящият се, съмняващ се, усложнен, подозрителен ум пребивава в тази мръсна, небожествена стая.

После човекът влиза в друга стая. Там той изпитва някакво утешително чувство и в него изгрява думата „надежда”. Всичко е многообещаващо, всичко е плодоносно, всичко му носи радост. Ако погледне към определен ъгъл, той получава радост. Ако погледне към предмет, получава радост. Всичко го окуражава, радва, вдъхновява. Той трябва да чувства, че тази стая е неговото сърце. Тук в сърцето той получава вдъхновение, стремеж, насърчение и усещане за завършеност.

Накрая човек влиза в третата стая. Там вижда, че всичко е съвършено, всичко е блестящо, всичко е осъществяващо. Тъй като всичко остава вътре в тази стая и не излиза от нея, все още е необходимо проявление във външното същество, но сама по себе си стаята е напълно съвършена. Тя го кара да чувства, че е постигнал всичко. Ето защо той изпитва безгранична радост. Когато погледне тази стая-душа за първи път, той усеща, че тя му принадлежи. След известно време чувства, че самият той всъщност е тази стая. Тя не е негово притежание; всъщност той се е превърнал в дадената стая. А тази стая е душата.

Ако отидете в стаята-ум, можете да попитате ума за каквото и да е и той ще ви каже каквото има да казва. Във втората стая можете да попитате сърцето за посланието, което иска да ви даде. А в третата стая душата ще ви даде своето божествено послание. Ще получите послания и от трите стаи. Но истинският търсач ще се опита да се вслуша в повелите на душата и да се слее напълно със стаята на душата.

Въпрос: Ако сте осъзнали Атман, осъзнавате ли и Брахман и Параматман?

Шри Чинмой: Атман е душата, а Параматман е Азът. Когато Шанкара говори за Параматман, той има предвид великия Аз, Аза без втори, който е отвъд цялата вселена. Атман е малкото аз, индивидуалната душа. Малкото аз, индивидуалната душа, е част от Параматман. Нищо не може да съществува извън Параматман. Неща кажем, че Параматман или Брахман е като океана. Ако навлезете във водата от което и да е място, вие влизате в самия океан. Няма да кажете, че сте влезли само в една малка част от океана.

Така че ако познавате себе си, ако знаете какво сте, ако безспирно живеете в душата, тогава незабавно ставате съзнателно будни за Бог и за вътрешното си съществуване. Ако знаете какво сте, само тогава можете да знаете източника на Атман, който е Параматман. Те са едно. Ако познавате добре сина, тогава чрез него успявате да опознаете бащата. И по същия начин, ако познавате добре бащата, можете да опознаете сина. Ако водите божествен живот и влезете в своята собствена душа, която е представител на Абсолюта, тогава естествено ще опознаете Параматман и Брахман.

Въпрос: Бих желал да зная какви са исканията на моята душа, когато приема духовен Учител. Трябва ли да дам целия си живот, целия си интелект, цялата си любов?

Шри Чинмой: Когато казвате „давам”, какво всъщност имате предвид: да отдадете или да се откажете? Вие не трябва да се отказвате от нищо, когато приемете духовен Учител. Само трябва да почувствате, че това, което наричате „себе си”, е друго име за вашия Учител. Чувство за неразделимо единство трябва да бъде установено между съзнанието на Гуруто и съзнанието на ученика. Ако смятате, че се отказвате от нещо, тогава вашето разочарование няма да има край.

Както ученикът не трябва да се отказва от нищо, така той не трябва и да дава нещо на Гуру. Ученикът просто идва при Гуру и влиза в него с това, което има, и с това, което е. Какво имате? Вие имате душа. Какво сте? Вие сте душата. Няма разлика между това, което имате, и това, което сте. Ако влезете в своя Учител с това знание, с тази мъдрост, с това разбиране, тогава ще видите, ще почувствате и ще станете едно цяло със съществуването на Учителя си. Когато душата на ученика и съзнанието и душата на Гуру са едно, вие не му давате нищо. Повече няма да има никаква разлика между двамата, както няма разлика и между вашите пръсти и ръката ви.

Ако питате какво би поискал един Гуру от вас, ще ви отговоря, че именно вашата душа е това, което имате и което сте. Можете да кажете, че това, което имате — и своята мъдрост, и своето невежество — вие давате на вашия Гуру. Но ако видите, че сте вътре във вашия Гуру, тогава няма взимане и даване. Няма нищо за даване и нищо за вземане; има само растеж вътре в сърцето на Гуру. Моля ви, останете вътре във вашия Гуру завинаги. Няма такъв момент, в който душата на ученика да трябва да бъде отделена от съзнанието на неговия Учител. Останете вътре в Учителя с това, което имате и което сте — не в смисъл, че му давате нещо, а в смисъл, че принадлежите един на друг. Чувствайте, че израстватее вътре в своя Учител. Не е въпрос да му дадете нещо и той да трябва да ви даде нещо друго в замяна. Съществува само чувството за единство. Когато чувствате, че вие и той сте едно, когато чувствате, че и двамата имате едно и също съзнание, едно и също съществуване, една и съща любов, тогава не може да има усещане за пожертване.

Въпрос: Има ли значение за душата дали медитираме всеки ден по едно и също време?

Шри Чинмой: Бих искал да кажа, че онези, които са пробудени, онези, които вече не са в света на невежеството, трябва да считат за необходимо да са искрени, редовни и точни в духовния си живот. Самите им редовност и точност ще прогонят тъмнината, която влиза под формата на инертност и леност. Така че се старайте винаги да сте редовни и точни в медитацията си. Тогава ще видите, че редовността и точността притежават огромна сила. Винаги можете да ги използвате за мерило, защото всеки ден, когато медитирате навреме, вие сте една крачка по-близо до вашата Цел.

Някои хора не отдават достатъчно значение на редовността в стремежа си. Може да мислите, че сте медитирали в продължение на три месеца и сте стигнали толкова далече в духовния си живот, че можете да си починете няколко дни, преди да започнете отново. Но за съжаление не е така. Щом веднъж се откажете от духовния живот и си починете за известно време, вие започвате да бягате назад; връщате се към предишния си обикновен живот. Съмнение, страх, подозрение и всякакви негативни сили влизат във вас и унищожават всичките ви вътрешни възможности. Потенциалът ви осъзнаете Бог остава; естествено един ден ще осъзнаете Бог. Но по-рано сте тичали съзнателно напред със своите възможности; сега сте изгубили този златен шанс. Напредъкът, който сте постигнали, ще бъде напълно загубен, когато си вземете почивка. Искам да кажа, че есенцията на напредъка остава в душата и никога не бива заличена, но миналият напредък няма да бъде проявен във външния ви живот. Вие няма да можете да говорите истината, няма да можете да отправяте усмивката на душата си, няма да предлагате добра вибрация или да давате вдъхновение. Никой няма да има вяра във вас.

След като паднете от духовната стълба, е изключително трудно отново да се изкачите. Но тъй като квинтесенцията на духовното ви развитие ще остане вътре във вашето сърце, в следващото си прераждане или когато отново поискате да медитирате, тази квинтесенция ще излезе на преден план. Тя постепенно, постепенно отново ще се открои, ако се молите най-искрено на Бог да ви помогне да се върнете към духовния живот. Само че сте забавили напредъка си.

Ето защо винаги казвам, че редовността трябва да бъде спазвана. Достигнете ли своята Цел, сте в безопасност. Но преди това, дори ако сте само на сантиметри от Целта, няма сигурност. Невежеството може да ви дръпне назад. Много хора на прага на реализацията са били атакувани от враждебни сили, които са им попречили да осъзнаят Бог. Тези нещастни търсачи ще получат осъзнаването си, но ще им отнеме много повече време. Така че докато не сте достигнали крайната Цел, няма сигурност, няма осъществяване, няма постоянна наслада. Винаги бъдете бдителни и бягайте колкото можете по-бързо към своята крайна Цел. Докато Целта не е постигната, не спирайте, защото невежеството отново ще ви дръпне назад към отправната ви точка.

Въпрос: Нашите желания под контрола на душата ли са?

Шри Чинмой: Точно сега нашите желания не са под контрола на душата. Точно сега само стремежът ни е под контрола на душата. Когато се стремим и душата каже да направим нещо, ние го правим. Но когато сме жертви на многобройните желания и душата ни каже да направим нещо, ние не я слушаме. Душата, обаче, накрая ще спечели своето превъзходство.

Когато нов ръководител на отдел влезе в длъжност, служителите му се присмиват. Те не го слушат и не вършат нещата, които той ги моли да правят. Но постепенно той разбира ситуацията в службата и започва да упражнява авторитета си. Тогава подчинените се страхуват, че ще бъдат уволнени, така че му отдават необходимото уважение. И в духовния живот душата в началото търпи всичко. Физическото, виталът и умът са непокорните членове на семейството и се подиграват, не се подчиняват, вършат всичко наопаки. Но накрая се вслушват в душата.

Физическото същество е като непослушно дете, което не иска да се изкъпе в басейна. То мисли, че водата там е много студена, и не иска да влезе. Но до него има друго дете, имам предвид сърцето, което влиза в плувния басейн самичко и се изкъпва хубаво и е щастливо. Майката, който в този случай е душата, наблюдава ситуацията и вижда че непослушното дете няма да скочи в басейна. Накрая след половин час тя просто го бутва във водата и го кара да се изкъпе.

По подобен начин, душата изчаква своето време. Светът е пълен с невежество, но вътре в душата е Божията безкрайна Светлина и желязна Воля. Идва време, когато Божествената Воля бива упражнена чрез душата, въпреки че в началото душата остава свидетел, като пуруша. Тя просто наблюдава кои части на човека са добри и кои са лоши. Когато добрите части искат да слушат душата, тя ги приветства. Тя казва: „Нека сега тичаме към Целта.” Частите на съществото, които все още спят в невежество и създават проблеми, ще бъдат представени от душата на вниманието на Всевишния. Накрая, един ден Всевишният ще използва Своята всемогъща Сила и ще каже, че е дошло времето да им покаже божествената Светлина чрез божествената Власт. Тогава, в Божия избран Час, когато душата поиска да освободи някого от мрежите на невежеството, хилядолетната тъмнина ще бъде прогонена.

Въпрос: Тъй като страданието е навсякъде около нас, то не помага ли с нещо на душата?

Шри Чинмой: Не, страданието не помага с нищо на душата. Ние не отиваме в светлината чрез тъмнина и страдание; вместо това светлината преобразява тъмнината и страданието в нас. Душата побеждава цялото страдание, когато е просветена.

Въпрос: Няколко сутрини поред чувам в съня си птица, която пее красива мелодия, като флейта. Но когато се събудя, не мога да си спомня тази музика.

Шри Чинмой: Тази птица е твоята душа и музиката идва от душата ти. Когато спиш, съзнанието ти има свободен достъп до твоята душа. Но когато се събудиш, се връщаш към обикновения си живот и не можеш да задържиш този свободен достъп, защото твоето физическо съзнание не е във връзка с душата. Но ако имаш много силна медитация преди да си легнеш, тогава ще можеш да задържиш съзнанието на душата на следващата сутрин. По време на медитацията си се опитай да чувстваш, че ти не си тялото, а душата, и едновременно с това, че съществуваш за душата. Тогава лесно ще можеш да си спомняш музиката, която чуваш.

Въпрос: Ще ни обясните ли защо човек, който е много болен, може да продължи да живее дни наред, дори когато този феномен е необясним от гледна точка на медицината?

Шри Чинмой: Медицината няма последната дума относно живота и смъртта. Докторът може да каже, че нечий живот ще трае само още няколко секунди, но виждаме, че дните преминават в седмици, седмиците преминават в месеци и все пак човекът продължава да се бори. Въпреки че душата се оттегля и не е загрижена нито за света, нито за човека, който страда, физическото все още иска да се държи здраво за земята. То чувства, че ако може да остане дори и минута повече, ще може да постигне нещо важно. Но това не е вярно. Когато душата загуби загрижеността си, когато не проявява интерес към това, което се случва във външния живот, човекът никога не може да има каквото и да било по-висше или по-дълбоко преживяване.

Но душата е много състрадателна: тя позволява на сляпото тяло да остане на земята още няколко дни или няколко месеца. Макар да знае, че удълженият престой на тялото на земята не ускорява по никакъв начин осъзнаването на човека, докато той е силно привързан към това външно одеяние, душата може от състрадание да остане в тялото за кратко време — само за да зарадва несъзнателната човешка обвивка.

Всички ние искаме да победим смъртта, но душата знае какво е най-добре за нас. Тя знае, че ако в дълбока старост човек направи опит да се забави и да възроди жизнената енергия, това няма да му помогне. Душата на практика е свършила пътуването си за това прераждане. Що се отнася до израстването на душата, можем да бъдем сигурни, че душата няма да спечели нищо, защото тя вече е събрала същината на своите житейски преживявания.

Въпрос: Ще я има ли някога Божията Реалност на земята?

Шри Чинмой: Бог има две имена: едното е Мечта, другото е Реалност. Със своята Мечта Той влиза в света на Осъществяването Си, което наричаме постоянно проявление на реалността. Най-висшата Реалност е преобразяването на човешката природа, която точно сега е полуживотинска и полубожествена. Най-висшата Реалност може да бъде проявена тук на земята, но ще отнеме доста векове, може би много по-дълго. Това не означава, че трябва да останем тихи и бездейни — съвсем не! Всеки ден ще се опитваме да плаваме в Божията Лодка-Мечта и да видим къде ще ни отнесе Тя. Ако съзнателно и постоянно седим в Божията Лодка-Мечта, тогава бавно, неотклонно и безпогрешно тази Лодка-Мечта ще ни отнесе при Божия Бряг-Реалност. Този Бряг на Реалността не е някъде в Небесата; той е тук в нашия всекидневен живот, в нашите мисли и действия, в самото ни съществуване на земята.

Всички светове са истински. Но този свят, тази планета, тази земя, е по-реална от другите планети, защото Бог е постановил, че осъзнаването може да се случи само на нея. Какво е осъзнаването? То е нашето съзнателно единство с Бог Безкрайния. Само в този свят стремящият се може съзнателно да стане едно с Бог Безкрайния. Тук на земята можем да достигнем съзнателно единство с безкрайната Светлина и безкрайната Истина, защото тук Реалността е по-ярка, по-проявена.

Нека не мислим за Рая или ада. Нашето човешко разбиране за Рая и ада е пълна заблуда. Другите светове съществуват; ние можем да ги посетим по време на съня си. Но ако искрено желаем да бъдем едно цяло с Бог, тогава тази земя е единственото място, където можем да видим истинското в нас, в човечеството и в Самия Бог.