Бог иска да играе във и чрез всеки човек по неповторим начин. Тези велики души са изиграли, да речем, ролите на божествени лъвове. Сега Бог иска ти да действаш като мъничко насекомо. Като лъвове те са изпълнили ролите си най-задоволително. Във вашия случай, ако Бог иска да бъдете насекомо и вие изиграете ролята на насекомо най- задоволително, Бог ще бъде много зарадван. Той няма да ви пита: “Защо не изигра ролята на лъв?” Той ви е помолил да изпълните ролята на насекомо и не очаква да направите нещо друго. Всяка душа трябва да изиграе собствената си роля. Христос, Буда, Шри Кришна - всички те са изпълнили успешно ролите си, защото са били съзнателни инструменти на Бог. Те все още играят ролите си на земята на вътрешен план. Сега ние, търсещите, трябва да изиграем своите роли. Ако не го направим, Бог ще остане неосъществен и непроявен.
В Индия някои духовни Учители са казвали на учениците си: “Не използвайте думите ‘безкрайност’, ‘безсмъртност’ и ‘вечност’. Просто мислете къде сте.“ Не се занимавайте със съзнанието на Христос или съзнанието на Буда. Гледайте собственото си съзнание. Стремите ли се? Ако се стремите, то Бог е много доволен от вас. По никакъв начин не се опитвам да обезкуража вас или някой друг. Но поради любопитството си вие искате да знаете някои неща, а те в крайна сметка ще застанат на пътя ви. Ако сега мислите за целта, която те са постигнали, вие напълно ще се изгубите.
В Индия много хора са полудели, само защото са мислили през цялото време за осъзнаването на Буда, осъзнаването на Кришна или осъзнаването на Рамакришна, вместо да започнат по истинския начин, с медитация. Мислейки постоянно за осъзнаването на Кришна или на Буда, те са убеждавали себе си, че са постигнали съзнанието на Кришна или на Буда. Когато сметнели, че са постигнали това съзнание, те полудявали. Има много хора в Бенгал, които са притежавали физическа сила, витална сила, умствена сила и просто са мислели през цялото време за Вивекананда, докато накрая не почувстват, че са друг Вивекананда. После, когато са били подлагани на изпитание или прверка, когато са били изправени лице в лице със света, те са откривали, че са най-незначимите същества.
В духовния живот винаги е по-добре да напредваме стъпка по стъпка. Когато отидете високо, много високо, вие ще можете да видите съзнанието на Буда и съзнанието на Христос. Но точно сега за вас е безполезно да мислите за тези неща. Това само ще ви обърка. Един маратон е дълъг 42 км. Ако при сигнала за старт бегачът мисли, че ще стигне до целта едва след 42 км, ще му прилошее. “Трябва да пробягам 42 км!” - ще си помисли той и ще се откаже. Не, докато тича, той трябва да мисли, че изминава половин миля, една миля и т.н. Ако смята, че трябва да постигне целта изведнъж, той ще се обезсърчи в мига, в който започне. Ще си каже, че това е невъзможно. Ако дете от детската градина мисли за своята магистърска степен, докато се учи на азбуката, то това е невъзможно. Ако възнамерява да получи магистърската си степен възможно най-скоро, то просто ще полудее. Но ако чувства, че сега е в детската градина, утре ще отиде на училище, после в колеж и т.н., ще има постоянно вдъхновение.From:Шри Чинмой,Аватари и Учители, Шри Чинмой Център, 1979
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/am