Въпрос: Веднъж Вие ни казахте, че имало един човек, който в последния момент не успял да осъзнае Бог, защото неговият гуру не му помогнал да преодолее съмнението си. Ако гуруто му беше достатъчно силен, щеше ли той да помогне на този човек?

Шри Чинмой: Гуруто е бил достатъчно силен. Той е бил жив по това време, но за съжаление човекът се бил скарал с него. Гуруто се ядосал и затова не му помогнал. Но той е можел да го направи. Ако търсещият не се бил скарал със своя гуру, той определено е щял да осъзнае Бог.

Шри Рамакришна дал всичко на Вивекананда, но след като Учителят му напуснал тялото, Вивекананда много пъти искал да отиде при Пахари Баба за по-нататъшна инициация. Рамакришна, великият Аватар, го бил инициирал и му бил дал всичко, а после Вивекананда пожелал да отиде при Пахари Баба за по-нататъшна инициация. Ето как съмнението може да връхлети дори такъв велик търсещ като Вивекананда. След смъртта на Шри Рамакришна, Вивекананда ходил петнадесет или шестнадесет пъти при Пахари Баба, докато решавал дали да приеме инициация от него. Накрая Рамакришна му се явил с тъжно лице и му казал: “Не отивай, не отивай.”

Учениците на Вивекананда ще кажат, че той е имал голямо сърце и е искал да работи за човечеството, но се нуждаел от по-добро здраве. Ето защо той пожела да отиде при окултист като Пахари Баба. Но истинските търсещи просто ще кажат, че ако Рамакришна е искал той да работи на земята за земното съзнание, нима нямаше да го излекува от болестта му? За духовна личност не е никак трудно да излекува такава болест, ако пожелае. Времето на Вивекананда било дошло, той бил изиграл ролята си.

Кришна е бил велик Аватар. Но стрела на ловец го пронизала и го убила. А колко много оръжия използвали Кауравите в битката на Курукшетра, опитвайки се да убият Кришна. Той сразявал всички със своя Сударшана, златния си диск. Но Кришна е знаел, че е изиграл ролята си. Когато ролята му приключила, той позволил на стрелата на ловеца да го убие.

Вивекананда също е бил духовен герой. Той изпълнил ролята си, но неговият витал искал да остане на земята, затова ходел при Пахари Баба, дори когато Сарада Деви била още жива. Дори Вивекананда се измъчвал от тежки съмнения. В последния момент, когато Рамакришна напускал тялото, Вивекананда все още се съмнявал в него. Тогава Рамакришна трябвало да каже: “Този, който е Рама, този, който е Кришна, в една форма е Рамакришна”. В този момент, както и в много други случаи, Рамакришна дал на Вивекананда много висши преживявания. Той получил всичко от Рамакришна. Когато посветеността на Вивекананда излизала на преден план, той казвал, че от една песъчинка Шри Рамакришна би могъл да направи хиляди Вивекананди. Ако беше запазил тази вяра, той никога не би отишъл при Пахари Баба, който е бил безкрайно по-ниско от Рамакришна. Но ето какво може да направи съмнението. То може да сграбчи дори герой като Вивекананда. Съмнението има силата да превърне лъва в домашна котка.

From:Шри Чинмой,Аватари и Учители, Шри Чинмой Център, 1979
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/am