Никога не съм казвал, че нашият път е по-издигнат от пътя на някой друг. Не, в никакъв случай. Но ако искате да знаете разликите, мога да отбележа някои малки разлики. Аз високо ценя любовта, посветеността и предаването на Шри Рамакришна. Но също така твърдя, че трябва да използваме ума до известна степен. Вивекананда, неговият любим ученик, използва ума, когато дойде на Запад. Вивекананда беше интелектуален гигант. Така че винаги има компромис. Шри Рамакришна не държеше на учението, едва можеше да напише собственото си име. Но той въплъщаваше най-висшата Истина.
Шри Рамакришна обожаваше Майка Кали, Божествената Майка. Той боготвореше Най-Висшето в женска форма. Той чувстваше Божествената Майка в своето най-високо съзнание. Но той не позволяваше на учениците си да общуват с жени. Казваше на мъжете ученици да отбягват жените. Той наистина смяташе, че това е най-доброто за учениците му. Повечето индийски Учители са искали от мъжете ученици въобще да не общуват с жени, както и са държали ученичките им да не общуват с мъже. Но в моята философия аз казвам, че и мъжете, и жените са деца на Бог, и че те трябва да вървят заедно. Едните допълват другите. Но няма принципна разлика между моя път и този на Шри Рамакришна. Има само малки различия.From:Шри Чинмой,Аватари и Учители, Шри Чинмой Център, 1979
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/am