> Мистицизмът има свой собствен език. Той се нарича интуиция. Мистикът сяда на крилете на птицата — интуиция и лети към най-далечното Реално. Интуицията означава незабавно разкриване. Тя разкрива съвършеното единство на трансценденталната Визия и Абсолютната Реалност.
> — Шри ЧинмойИнтуицията е вътрешна способност, която всички човешки същества притежават. Не всеки обаче е развил тази способност или я е проявил, за да може да си служи с нея, поради което някои хора все още не са убедени, че я притежават. В ума има един вид интуиция. Но истинската интуиция идва от душата. Понякога използваме финия ум и смятаме, че умственото ни разбиране е интуиция. Но това не е вярно. Интуицията е механизмът в нас, който незабавно вижда Светлината. Самата интуиция е съзнателната Светлина във всеки човек. Тя е нашата способност да виждаме истината и реалността едновременно, без да ги отделяме от тяхното битие и същност. В обикновения живот ние най-често виждаме, че реалността е на едно място, а визията е някъде другаде. Но в случая с интуицията не е така. В интуицията реалността и визията вървят заедно; те не могат да бъдат разделени. Когато едно малко дете погледне слон, какво вижда то? Веднага забелязва или опашката, или краката, или пък хобота. Неговото внимание е концентрирано само върху една част от слона; въпреки това то чувства, че е видяло цялото животно. Но видим ли нещо, използвайки силата на интуицията си, ние веднага съзираме цялото му съществуване. Това е като да видим цялото тяло на слона едновременно. Ние не само ще забележим всичките му крайници наведнъж, но и ще съзрем заедно с тях неговото вътрешно съществуване. Силата на интуицията вижда вътрешната и външната Истина в пълнотата им, като едно цяло, без да разделя двата аспекта.
Външното съществуване ние наблюдаваме с външните очи — виждаме една част, един крайник на слона, когато си служим с тях. Но интуицията идва от третото око. Ако ни подхранва светлината на душата, тогава става много лесно да отворим третото око. Това трето око, което наричаме аджна чакра, всъщност притежава безкрайно по-голяма зрителна сила, отколкото самата интуиция. Интуицията е само част от неговите възможности. Може да я смятате за значителна част, но за мен тя е незначителна в сравнение с пълните възможности на третото око. Ала все пак разликата между човешкото око и интуитивната способност е огромна.
Съществува огромна разлика между разбирането и интуицията. Разбирането произхожда от много, много ниско ниво, а интуицията произхожда от много, много високо ниво. Разбирането идва от ума, от витала или дори от по-ниски области. То никога не може да отиде отвъд обичайното ниво на умственото съзнание. Дори когато схванем нещо в най-пълна степен, това разбиране идва от ума. Интуицията произлиза от много високо ниво на съзнание далеч над ума. В разбирането много рядко присъства непосредствено знание за Истината; няма непосредствена мъдрост. Разбирането е непряк начин за доближаване към Истината, заобиколен начин. Но интуицията е незабавен и пряк начин да се приближим до Истината. Не може да има сравнение между разбирането и интуицията.
Ако се опитаме да отворим третото око или да развием интуитивната сила, без да сме изпълнили докрай сърцето с енергия, тогава интуитивната сила може само да ни създаде проблеми. Тя ще ни смути. Ако точно сега видя чрез интуицията си, че баща ми ще почине утре, тогава самият аз ще съм мъртъв днес. Самият страх ще ме убие. Каква е тогава ползата да се измъчвам с това знание? Но ако съм развил сила на волята, ако съм приел светлината на душата като своя, в този момент аз ще стана едно цяло с Волята на Всевишния. После, дори ако знам, че баща ми ще си отиде, няма да се безпокоя, защото въпреки всичко знам кой е моят баща. Той е само дете на Всевишния така, както и аз съм дете на Всевишния. Сега баща ми е тук на земята, играещ в Скута на Всевишния. Веднага щом напусне тялото, той ще се озове в Сърцето на Всевишния. Вие може да приемете това изживяване като теоретично. Но не! Именно това чувстваме, когато видим Истината през Окото на Всевишния.
Ако пък видим с интуицията си, че бъдещето е много светло, ако узнаем, че ще се случи нещо много хубаво, тогава нашето нетърпение ще ни погуби. Ние сме като децата. Детето вижда манго, но майката не му го дава. Не е дошло времето, не е ударил часът то да получи мангото. Детето е нещастно. То казва: „Щом е за мен, трябва да го изям сега.” Но майката знае кога е най-подходящото време да даде мангото на детето. По подобен начин, ако с интуитивната си сила, с интуитивната си светлина видим, че нещо предстои, може да се опитаме да го сграбчим. После, ако не постигнем резултат или не успеем да го притеглим направо към себе си, се отчайваме. Можем да го видим, но не можем да ускорим пристигането му; трябва да чакаме да удари Божия Час. Затова сме тъжни. Ако точно сега се сдобием с интуитивна сила, ние ще сме като дете, което държи нож: то може да си пореже пръста или дори да се прободе.
Ако обаче първо отворим сърдечния си център и станем едно с Бог, тогава няма да сме обезпокоим, когато видим бъдещето. Така че най-добре е да изчакаме, докато се отвори сърдечният център и ние до голяма степен попием светлината на душата. Можем да въплътим интуитивната сила най-добре, когато живеем в светлината на душата. Тогава, ако притежаваме интуитивна сила, ще сме в безопасност; нищо няма да се обърка. Аз казвам на учениците си да не мислят за интуиция точно сега. Тя може много да помогне, но единствено в подходящия момент, когато е правилно разбрана. Интуитивната сила ще дойде спонтанно, когато собственото ни вътрешно същество е развито, когато психичното ни предаване е пълно, когато сме установили съзнателното си вътрешно единство с Всевишния. В този момент няма да злоупотребим с нея. Тя постоянно ще ни помага.From:Шри Чинмой,Кълновете на стремежа, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/aspl