Тъкмо преди смъртта на баща ми, когато бях на десет години, на един мюсюлманин му заседнала кост в гърлото. Ходил при много лекари и всички те казвали, че е необходима сериозна операция. Не можел да се храни и страшно се измъчвал, но се страхувал да се оперира. Този мюсюлманин научил, че баща ми може да вади кости от гърлата на хората, и дойде при него заедно с двама-трима приятели. Беше вече много изнемощял, защото от много дни не беше ял, викаше и плачеше от болка.
Казаха на мюсюлманина да чака в двора. По това време баща ми вече беше на легло и умираше. Всички се подразниха, че в такъв момент един мюсюлманин идва да го безпокои.
Брат ми и чичо ми смятаха, че щом е на смъртно легло, баща ми може би е изгубил способността си да вади кости от гърлата на хората. Затова те уж между другото го попитаха дали още го може. Той отвърна: „Да, мога. Има ли някой в семейството, който да страда от това?“.
Те му казаха: „Не е от семейството, друг човек е – мюсюлманин“. И двамата бяха твърдо против това той да използва умението си в помощ на този човек. Те заявиха: „Не искаме мюсюлманин да влиза в стаята ти“.
Баща ми рече: „Той може да остане на двора, а аз ще го излекувам от леглото си. Само му кажете да легне“.
Баща ми разтри гърлото си три-четири пъти, като дишаше тежко, и се изкашля. После каза: „Идете да видите!“. Когато излязоха на двора, роднините видяха, че костта е изчезнала от гърлото на мюсюлманина. Човекът плачеше от радост. Искаше да даде на баща ми много пари, но той не ги прие.
Това беше последното, което баща ми направи за един мюсюлманин. Той не познаваше човека, дори не бяха се срещали. Но му помогна просто защото страдаше.
Два или три дни по-късно баща ми почина.From:Шри Чинмой,Пробуждане, Шри Чинмой Център, 1988
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/awa