Когато баща ми почина, нашето семейство също изнасяше храна. Много често виждахме едно куче да яде от нея. Отначало се дразнехме, но после селският брамин ни даде разумен съвет. Той каза: „Не, баща ви е приел образа на куче и яде храната“.
След това ние много се трогвахме, когато дойдеше някое куче. Наблюдавах това шест или седем пъти със сълзи на очи, като си мислех: „О, баща ми се храни“. Кучето ядеше храната, а аз го гледах много ласкаво.
Това беше просто селски обичай, но ние го спазвахме един месец след смъртта на баща ми, а също и когато почина майка ми.From:Шри Чинмой,Пробуждане, Шри Чинмой Център, 1988
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/awa