Този път – беше пълнолуние – аз се взирах дълго в синьо-белия хоризонт и виждах само светлина, море от мека и спокойна светлина. Всичко беше потопено в безбрежен океан от светлина, която ласкаво играеше по леките вълни.
Моето ограничено съзнание търсеше Безкрайното и Безсмъртното. Жадно пиех нектар и се носех по озарения океан. Аз сякаш вече не съществувах на тази земя.
Изведнъж – не зная защо и как – нещо сложи край на сладките ми мечти. Въздухът вече не разливаше своето подобно на мед безсмъртно Блаженство, защото нахлуха моите собствени мрачни мисли: „Безполезно, всичко е безполезно. Няма надежда за божествен свят тук на земята. Това е само детинска мечта“. Имах чувството, че не мога да продължа в собствения си живот. Той сякаш не беше нищо друго освен трънлива пустош, осеяна с безкрайни трудности.
„Защо да преминавам през тези непоносими болки и скърби тук? Аз съм син на Безкрайното. Трябва да съм свободен. Трябва да постигна екстаза на Рая. Този екстаз е вечно вътре в мен. Защо тогава да не напусна този тленен свят и да тръгна към моята Вечна Обител в небесата?“
Над главата ми внезапно проблесна мълния. Стреснат и объркан, аз погледнах нагоре и видях, че от висините ме гледа моят Възлюбен, Царят на Вселената. Неговият сияен лик бе засенчен от тъга.
„Татко, защо е така тъжно Лицето ти?“– попитах аз, като се приближих до Него.
„Мога ли да съм щастлив, сине, щом ти не искаш да си Мой спътник и да ми помагаш в Моята Мисия? Аз имам милиони чудесни планове, които съм скрил в света и ще разкрия. Ако Моите деца не ми помагат в Моята игра, как ще осъществя Моята Божествена Поява тук на земята?“
Дълбоко развълнуван, аз се поклоних и обещах: „Татко, аз ще бъда Твой верен спътник, любящ и искрен, през цялата Вечност. Изграждай ме, направи ме достоен за моята роля в Твоята космическа Игра и в Твоята Божествена Мисия“ .From:Шри Чинмой,Пробуждане, Шри Чинмой Център, 1988
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/awa