Изведнъж някой в мен извика силно: „Погледни към небето, мили мой, просто погледни към небето“. Аз вдигнах поглед. Дъждът беше спрял. В небето нямаше облаци. Вечно чистият лунен лик светеше ярко.
Скоро усетих как птицата на съзнанието ми танцува радостно в скута на луната. Видях как една нежна, прилична на цвете ръка ме вика с голяма любов. И в безкрайно радостен танц сърцето ми скоро литна в синьото небе, от което ме викаше моят приятел.
По пътя аз само веднъж погледнах надолу към земята. Видях там земни същества, които ме викаха с голяма обич и ме молеха да не отивам при моята Цел. От друга страна, някои казваха: „Продължавай напред, скъпи приятелю. Нашият Възлюбен те вика“. Вслушах се в горещото желание на последните.
Аз стигнах до Целта си. Подобната на цвете ръка ми повели да вляза дълбоко в сърцето си и да видя цялото Негово творение. С каква радост съзрях Неговото творение вътре в себе си! Ръката докосна леко главата ми и ме превърна в светлина, любов и красота.From:Шри Чинмой,Пробуждане, Шри Чинмой Център, 1988
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/awa