Шри Чинмой е роден в тогавашния Бенгал през 1931 г. Родителите му умират, докато е още дете, и заедно с братята и сестрите си той постъпва в ашрам, или духовна общност. Там, спомня си той, на 13-годишна възраст постига дълбоко духовно осъзнаване. Прекарва следващите 20 години в ашрама, задълбочавайки и разширявайки това осъзнаване. През 1964 г., следвайки това, което нарича „вътрешна повеля“, той заминава да живее и работи на Запад.
От този момент нататък напредъкът на Шри Чинмой е добре документиран. Неговата мисия е да покаже, че духовността трябва „да слезе от хималайските пещери“, за да действа сред суматохата и напрежението на градския живот (самият той живее в Ню Йорк!) Той въплъщава неповторим действен синтез на Изтока и Запада, съчетавайки „духовността на Изтока и динамизма на Запада“. Шри Чинмой е плодовит писател и поет, художник и музикант. Той също така работи неуморно за световния мир чрез своите лекции, концерти за мир по целия свят и медитациите за мир, които от 1970 г. провежда два пъти седмично за делегатите и служителите на ООН в Ню Йорк. Още от млад Шри Чинмой е запален спортист, който поддържа формата си с бягане, тенис и вдигане на тежести. С личния си пример в тези области той е вдъхновил състезания и други спортни прояви в целия свят.
Всички тези дейности го срещат с някои от най-големите имена в спорта, изкуството и политиката, и може да се каже, че неговото влияние върху тях е едновременно дълбоко и трайно. Шри Чинмой е сред най-известните и най-уважавани духовни учители, които са идвали някога на Запад от Индия.
Очевидно е, че ранният живот на такъв човек, семейството, в което е израснал, влиянията, които са го формирали, ранните признаци на духовно пробуждане – всичко това представлява голям интерес, също както в книгата на Ишъруд за Рамакришна историите за детството на учителя са безкрайно завладяващо четиво. Целта на тази малка книга е подобно запознаване с ранните години на Шри Чинмой. Разказани с неговите собствени думи, повечето от историите в нея се печатат за пръв път. (Останалите са излизали в списание AUM в края на шестдесетте и началото на седемдесетте години.)
Първата част, за ранното му детство, съдържа наскоро разказани истории. Всички те носят непосредствената прямота и очарование, топлотата и интимността на разкази, отправени към събрали се близки и приятели. В тях има много хумор, но и горест, особено в историите за неговите забележителни родители, починали когато той е още много млад.
Разказите за собствените му срещи със смъртта – поредица от удивителни спасения – са включени във втората част на книгата. И като благодарните пътници в една от историите, спасени по чудо от потъващата лодка, ние трябва да се съгласим, че на това дете му е било „писано“ да се спаси!
Третата и последна част на книгата е може би най-интригуващата от всички. Повечето от тези текстове са написани от Шри Чинмой много рано. В много възвишен и съзнателно поетичен стил той описва дълбоки знаменателни преживявания – срещи и сърдечни разговори с личностни форми на неговия „Възлюбен Всевишен“. Те са красиви и дълбоко затрогващи.
Последните две истории от тази част са написани през седемдесетте години. Те са з преживявания от неговото юношество и представят два важни образа от пантеона на индуските богове. И става ясно, че тези богове не са просто умствени построения, алегорични фигури или антропоморфни представи. Както е заявил веднъж големият Вивекананда: „Те са образите, които бактите са видели!“. В същото време Шри Чинмой ни напомня, че тези реалности ни принадлежат. „Ние сме тези, които трябва да въплътят Агни, пламъка на стремежа, в най-съкровените глъбини на сърцата си.“
И в този стремеж, казва ни той, е нашето осъзнаване, нашето осъществяване, безкрайното ни пробуждане за това, което всъщност сме.From:Шри Чинмой,Пробуждане, Шри Чинмой Център, 1988
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/awa