Веднъж, трябва да съм бил на 6-7 години, заради някаква детинщина се бях разсърдил на цялото си семейство! Лежах си в леглото и отказвах да вечерям. Ахана дойде в спалнята ми и изпя моята любима песен, опитвайки се да ме измъкне от лошото настроение. Аз обаче мълчах и се преструвах, че спя.
Ахана възкликна: „Чудна работа! Мислех си, че и ти си певец, а не пееш с мен. Истинските певци могат да пеят дори насън!“. Тя отново запя и аз започнах да пригласям. Ахана триумфално занесе „истинския“ певец в кухнята, за да се нахрани.
Ахана ме въведе и в поезията. Когато бях на седем години, тя ми каза, че Рабиндранат Тагор е получил Нобелова награда за своята поезия през 1913 г. Тя много се гордееше, че тази чест е оказана на наш сънародник. Аз веднага реших, че също ще спечеля тази награда за стихотворенията си. За съжаление, не знаех какво е това стихотворение! Ахана ми обясни, че то се състои от думи, които се римуват помежду си.
„О, това е лесно!“ – възкликнах аз. „Фал! Джал!“ (бенгалските думи за плод и вода). И така, аз станах поет!From:Шри Чинмой,Пробуждане, Шри Чинмой Център, 1988
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/awa