Двамата с брат ми Манту имахме частен учител, освен училищните занятия. Той ни преподаваше близо до нашия малък храм на богинята Лакшми. С крайчеца на окото си виждах как баща ми отива в храма за благословия и после тръгва към малкия пристан, за да се качи на ферибота. Аз често се опитвах да го последвам тайно. Наблюдавах го две пресечки и после се затичвах след него. Исках да го правя тайно, но брат ми и учителят започваха да викат, така че винаги ме хващаха.
Щом баща ми ме видеше, аз се разплаквах, че не искам да уча. Той казваше: „Как да те взимам с мен постоянно? Трябва да ходиш на училище!“. Брат ми разказваше на мама какво е станало. Тя също смяташе, че трябва да уча, но знаеше, че случаят е безнадежден. Пращаше един прислужник със запас от дрехи, които да нося в града, защото аз бях само по шорти и фланелка.
Така аз много пъти отивах в града вместо на училище. Кой иска да учи? В продължение на седем или осем години аз много често отсъствах от училище. Научавах нещата от брат си и от частния учител. После, щом започнеха изпитите, винаги се класирах пръв. Разбира се, и учителят ми беше много, много снизходителен към мен, защото баща ми беше видна личност в селото!
Когато бях в града, по цял ден просто скитах. Много ме впечатляваха крадците и ходех в съда да ги гледам. Харесваше ми и да ходя на реката Карнафули, за да наблюдавам лодките и корабите.
Вуйчо ми живееше в града и аз понякога ходех у тях. Жена му беше отлична готвачка и можеше буквално от нищо да приготви много вкусни ястия. Често прекарвах там цяла седмица. Но ако настоявах да остана в града повече от седмица, майка ми или пристигаше сама, или изпращаше някого да ме прибере.
Когато гостувах на лелите си на село, майка ми никога не ми позволяваше да оставам там повече от два дни. Не ú харесваше да ме няма твърде дълго. Аз бях най-милото ú дете и тя тъгуваше без мен. В дома на вуйчо ми обаче много пъти ми разрешаваше да стоя цяла седмица.
Аз винаги плачех, когато трябваше да се връщам вкъщи. Защо? Много обичах майка си, но там трябваше да уча. Ученето беше много, прекалено много!From:Шри Чинмой,Пробуждане, Шри Чинмой Център, 1988
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/awa