„Свобода“ е една дума, а „предаване“ е друга дума, затова е възможно да си помислите, че свободата е едно, а предаването нещо напълно различно. Но ако навлезете дълбоко навътре, ще видите, че от духовна гледна точка между свободата и предаването няма никаква разлика. Във всеки миг ние се радваме на победата на свободата. Аз ? се наслаждавам, ти, той, тя ? се наслаждават; ние всички се наслаждаваме на победата на свободата.
Преди да приемете духовния живот, вие сами сте си били господари. Тогава сте се радвали на пълна свобода в собствения си живот –- така, както вашият ум ви е вдъхновявал, помагал или предизвиквал да видите светлината. Всичко това може да е било и тъмнина, но вие сте си били господари. В деня, в който сте се качили в моята лодка, вие сте избрали да използвате свободата си по друг начин. Този избор е бил направен не само от сърцето и душата, но и от физическия ви ум. Външно може и да казвате, че влизайки в моята лодка сте се отказали от свободата си и сте се предали на Волята на Всевишния в мен. Но ако сте искрени, вътрешно ще знаете, че изобщо не сте се отказали от своята свобода. Просто сте решили да я упражните другояче. По един глупав, обикновен, човешки начин може да мислите, че това е предаване. Но в по-дълбок смисъл ще видите, че все още се радвате на свободата си. Само че сега вие използвате свободата си, за да слушате Всевишния в своя Учител.
Преди да се присъедините към нашия път, сте имали един вид свобода. После сте размислили и сте си казали: „Омръзна ми тази игра, искам да се радвам на друга свобода. Преди използвах свободата си, за да удовлетворявам и осъществявам себе си по един специфичен начин. Сега искам да използвам свободата си, за да удовлетворя Бог, да осъществя Бог по Негов собствен Начин. Аз не знам какъв е този Начин, но моят Учител знае и ще ми го каже“. И така с цялото си същество заявявате: „Аз ще слушам моя Учител самоотвержено, посветено и безусловно“. В първия случай сте упражнили свободата си по свой собствен, човешки начин. Във втория случай сте упражнили същата свобода. Но този път си казахте: „Не, не искам да бъда свободен по моя човешки начин. Не искам да съществувам за себе си, искам да съществувам за моя Учител. Ако той тича, и аз ще тичам. Ако той пее, и аз ще пея. Ако той танцува, и аз ще танцувам. Ще правя всичко, което прави той, или всичко, което ме помоли да правя. И не защото той ме превъзхожда, а аз съм по-незнаещ от него. И не защото той ще ме изхвърли от Центъра, ако не го послушам. Не! Правя го, защото в мен гори желанието да упражня и осъществя свободата си по този начин. Ще го слушам, защото цялото ми същество иска да го слуша“.
Трябва да слушате Учителя си не защото сте влезли в неговата лодка и ако не го сторите, той ще ви изхвърли. Не, не! Не бива да смятате така. Вие също трябва да слушате своя Учител не защото той знае малко повече от вас, осъзнал е Бог и ако го слушате, той ще ви даде нещо. Забравете за това и не очаквайте нищо в замяна на послушанието си. Вие не сте просяци, които трябва да слушат всекиго, за да получат нещо. Почувствайте, че това е вашата собствена непоколебимост, вашият собствен избор да се опитате да зарадвате Учителя си по негов собствен начин. Вие преживявате своя собствена свобода. Духовният ви живот е познание за вашата свобода.
Всички вие, които все още сте с мен в тази лодка, моля ви да почувствате, че това, което използвате, е вашата собствена свобода. Това не е моята свобода, а вашата. Ако се потопите дълбоко навътре, ще почувствате истината в това, което казвам. Вие сте тук, защото сте направили вътрешен избор да водите духовен живот. Ако това не е нещото, което сте искали, имате пълна свобода да си тръгнете. Не съм ходил у вас да ви насилвам да станете мои ученици, нито ви насилвам да останете. Вие сте свободни да напуснете центъра по всяко време. Кой може да ви попречи? Вашият свободен избор ви е довел в нашата лодка, която ние наричаме Лодката на Всевишния. И поради този свой собствен избор сте тук и се опитвате да задоволите Всевишния в мен. Вие искате да удовлетворите Всевишния в мен и затова можете да го направите. Можете да направите всичко, за което Всевишният в мен ви помоли, защото това е вашето решение, а Бог ви е дал желязна воля, за да го сторите. С лекота можете да кажете: „Аз нямам нищо общо с него. Ще вървя по моя си път. Ще вървя на север и не ме интересува дали някой друг ще върви с мен. Няма да поглеждам нито на юг, нито на изток или на запад“. От друга страна, можете да си кажете и така: „Не, аз ще преследвам моя Учител, ще тичам след него. Ако той отива на юг, и аз ще вървя натам. Ако отива на север, ще отивам на север. Ще го следвам независимо в коя посока върви“. Можете да направите и този избор. Но ако вземете такова решение, после не твърдете: „О, аз му се предавам“. Не, кой ви е молил да ме следвате? Вие сами сте го решили.
Затова не говорете повече за предаване. Няма такова нещо като предаване, то не съществува. Съществува само свобода –- свободата на вашата собствена воля, свободата на вашия собствен вътрешен избор. Само се гмурнете дълбоко навътре и ще видите, че това, което сега изживявате, е осъществяване на вашата собствена свобода. Някога сте били храбри и сте осъществявали живота си по един начин. Сега друга смела идея или мисъл са влезли във вас и вие искате да направите нещо друго. Затова казвате: „По мое желание непрекъснато ще правя това, което той ме помоли. Каквото и да поиска, аз ще го изпълнявам като герой. И ще го правя не защото съм се предал на неговата воля, а защото аз го искам, това е моето желание“. Така, както преди да влезете в духовния живот, сте искали да изпълните земните си желания, сега имате за изпълняване друго желание. Можете да го наречете божествено или небожествено. Наричайте го както искате. Нека го приемем като желание, нека приемем самия стремеж като желание – но в най-висшия духовен смисъл. В обикновен смисъл желанието е осъществяване на нощта, докато стремежът е осъществяване на светлината. Но такъв вид духовно желание е осъществяване. През цялото време трябва да чувствате как осъществявате вашата собствена воля.
Ако казвате, че се предавате безусловно на волята на вашия Учител, тогава умът ви незабавно ще каже: „Защо трябва да правя това? Какво ли знае той?“. Тук не става въпрос за това какво знае и какво не знае вашият Учител. Това не е ваша работа. Ваша работа е само да осъществите собственото си желание, своята собствена воля. И точно това е вашето желание, вашето искане да правите това, което Учителят ви моли.
Така че, мили мои, всичко е съвсем ясно. Така добре го разясних. Не мислете, че се предавате. Не трябва да се предавате. Само бъдете смели. И бъдете искрени към себе си. Кажете: „Това е моят избор. Ще го направя“. В обикновения живот хората казват „на всяка цена“. Но ние казваме: „С любовта на моето сърце, с волята на моята душа аз ще следвам този път. Никой не ме насилва, не съм изцяло подчинен, никой няма да ми счупи главата. Не, моят собствен вътрешен порив ме накара да го сторя. Така, както преди вършех нещата, както аз исках, така и сега в духовния живот аз също правя нещо по мой собствен начин“.
Умът ви ще каже, че ме следвате като куче, но сърцето ти ще откликне: „Вървя просто защото искам да бъда с него. Искам да бъда едно с волята на моя Учител“. Бъдете през цялото време в сърцето и тогава ще почувствате, че вие и аз сме едно.
И така, винаги чувствайте, че изпълнявате своята собствена воля. Тук не става дума да се предадете както робът на своя господар или както подчиненият на своя началник. Става дума за вашето собствено желание да следвате някого. И кой е човекът, когото сте избрали да следвате? Това не е някой друг, а вашата собствена висша реалност. И вие сте избрали да тичате след този човек, който е собствената ви истинска реалност. Може да го наричате ваш Учител, може да го наричате Всевишен, можете всякак да го наричате. Но както и да го назовете, вие сте направили избора да го следвате. И този избор не идва отвън, а отвътре. Вие осъществявате своята собствена вътрешна решимост. С тази своя вътрешна решимост следвате духовния живот. Това е вашата собствена воля. Никой не може да ви каже да го направите –- нито майка ви, нито баща ви, нито Учителят, нито Бог, никой. Вие самите сте тези, които упражняват собствената си свобода, собствената си воля.
Затова, мили мои, отсега нататък чувствайте, че удовлетворявате себе си, а не мен. Ако можете по този божествен начин да задоволите себе си чрез решимостта на собствената си душа, тогава вие също така задоволявате и мен. Докато можете да поддържате собствената си желязна воля, волята на вашата душа, можете да забравите за това, че има любов, посветеност, предаване и всички тези неща. Само упражнявайте свободата си по този божествен начин и няма да имате никакви проблеми.
— Май 1979г.From:Шри Чинмой,Свободата на ученика, Шри Чинмой Център, 1980
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/df