И само ако те водят духовен живот, дори и да не следват нашия път, ти си в безопасност. Ако не са духовни, те не могат да ти симпатизират. Не е необходимо техният духовен живот да е като твоя, съвсем не. Не е нужно да спазват такава строга дисциплина. Но трябва да ходят на църква и пр. Ако сутрин се молят или медитират, това е техният духовен живот. Духовният живот не означава да отидат при духовен Учител. Ако те по свой начин се молят и медитират, ти си в безопасност.
Може да смяташ, че са благоразположени, но то да е, защото не искат да развалят хармонията в семейството. В същото време може да си мислят: „Ако утре му предложим да напусне този индийски мошеник, той ще се върне при нас. Но ако го помолим днес, той просто ще ни бойкотира“. Искам да ти кажа, че това, което наричаш разбиране, може да е всъщност хитър компромис. Но ако те самите се молят и медитират по свой начин, няма да кажа, че това е компромис. То е много повече от компромис.
И така, ако те не са враждебни към духовния ти живот, ако по някакъв начин са духовни и ако ти по някакъв начин им служиш и те съзнателно извличат полза от това, тогава не бива да късаш отношенията си с тях. Но ако те съзнателно не се възползват от помощта ти и ако са твърдо против всякакъв духовен живот, тогава е безсмислено да запазваш връзката с тях.From:Шри Чинмой,Свободата на ученика, Шри Чинмой Център, 1980
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/df