Когато Учителят ви каже да направите нещо, ако го сторите, тогава това е толкова добро, колкото истинска медитация. Ако той ви каже: „Моля те, донеси ми чаша вода”, в този момент не чувствайте, че ще получите осъзнаване, като медитирате върху него и останете в транс. Не! Чувствайте, че вашето осъзнаване в този момент зависи от това незабавно да му занесете чаша вода. Ако сте приели един Учител като свой истински Гуру, тогава, като го удовлетворявате, осъществявате или го радвате, вие осъществявате себе си. Ако в този момент той е жаден и се опитвате да го зарадвате, като му носите цвете, то вие правите грешка. Сега той се нуждае от вода. Ако кажете: „Едно цвете естествено ще го направи щастлив, защото то въплъщава чистота и моето чисто чувство на стремеж“, вие грешите. Ако отидете дълбоко навътре и погледнете лицето на Учителя или просто станете едно в Учителя, тогава ще видите, че той е наистина жаден. Тъй че носенето на вода въплъщава вашето посвещение и чувството ви на единство с него. Ако нямате вяра в своя Гуру и послушание към него, тогава си губите ценното време и ценното време на своя Учител, като остава при него.
От една страна, няма ученик, който някога да ме е зарадвал истински. От друга страна, всеки ме е радвал. За вас може да звучи противоречиво; за мен това е абсолютно вярно. Когато видя какво са моите ученици, аз съм ужасно разочарован, ужасно обезсърчен. Но когато знам, какво ще станат те накрая – Божии най-съвършени инструменти на земята – аз им предлагам своята любов на Вечността, благодарност на Безкрая и гордост на Безсмъртието.
Аз бях в духовен Център и знам много за други духовни Учители и техните ученици. Истинските Учители са много, много строги към своите ученици пет, десет или двадесет години. Тогава идва време, когато те се отвращават и казват на учениците си: „Правете, каквото искате“. Докато са били сериозни и са имали лична заинтересованост от напредъка на учениците си, те са страдали много; но в същото време те са виждали известен напредък в учениците. Но когато са се предали и са казали: „В края на краищата те са Божии деца. Сега Бог може да се погрижи за тях“, тогава напредъкът на учениците бил много бавен, почти никакъв.
В моя случай по всякакъв начин аз се опитвам, опитвам, опитвам. Повечето пъти аз опитвам чрез любов. Дори когато ви се карам външно, вътрешно показвам огромна любов. Аз може да ви гълча и обиждам с човешкия си език, но със своето божествено сърце обливам цялото ви същество с любов. Без значение колко съм лош, когато ви се карам, вие трябва да останете в сърцето. Веднага ще почувствате посланието, което вашето сърце получава от мен, въпреки че лицето ми и езикът ми може да ви предлагат съвсем различно послание.
Учителят се нуждае от нещо от всеки един от учениците си. Той се нуждае не само от тяхното чувство за единство с него като техни намерения за осъществяване, но също от установяването на единството им един с друг, като едно семейство. Учителят е главата на семейството и той наистина иска всички негови духовни деца да чувстват, че всеки член е негов брат или сестра. Той иска учениците му да чувстват радостта и необходимостта да действат като цяло в Божията проява на земята.
Вашата вяра означава вашата посветеност. Вашата посветеност означава любовта ви към Учителя, към Всевишния в него. Собственият ви стремеж плюс милостта и състраданието на Учителя ще ви заведат до Бог. Но ако се опитате да използвате състраданието му, вие сте загубени. Той прави нещата по начина, по който Всевишният иска от него да ги направи. Ученикът не би трябвало никога да разбира погрешно състраданието на Учителя. Това е като да позволите отрова да влезе в стремящото се сърце.From:Шри Чинмой,Два божествени инструмента: Учител и ученик, Шри Чинмой Център, 1976
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/di