Удовлетворяване на учениците

Духовният Учител се опитва да удовлетвори учениците си на всички нива. Понякога той успява, понякога не. Понякога той получава сто процента от тях; понякога получава нула процента. Той се опитва да ги удовлетвори най-предано във физическия свят, във виталния свят, в умствения свят, в интуитивния свят и във света на душите. Повечето от учениците му може и да нямат ясна представа за тези вътрешни светове, но те усещат външния свят, в който живеят.

Не винаги е възможно за Учителя да удовлетвори учениците си. Понякога ученикът чувства, че Учителят е нелюбезен или не се интересува от него, ако Учителят не му даде това, което иска. Но ако Учителят му даде това, което иска, душата на ученика ще се чувства нещастна и ще наругае Учителя. А Всевишният ще държи Учителя отговорен. Той ще каже, че Учителят съзнателно бави напредъка на този отделен ученик. Ако едно дете иска да яде отрова, майката не му дава отрова, просто за да му угоди.

Има много, много неща, които няма да мога да ви дам, докато другите ще са способни да ви ги дадат или може би ще успеете да ги получите от външния свят. Аз нямам способността да изпълня този вид външни желания. Когато става въпрос за изпълняването на вашите желания или изисквания, аз не съм човекът. Но това, което се случва е, че от състрадание, аз се опитвам да изпълнявам. Аз изпълнявам нечие външно изискване или витално изискване поради състрадание. Тогава, когато видя, че ученикът се забавя в своя духовен живот, чувствам, че тъй като аз съм направил грешката, това е моя отговорност. Тъй че аз слагам този човек на раменете си и бягам с него. Тогава, когато го върна към нормална скорост, аз казвам: „Добре, сега те върви“. Но няколко дена по-късно той отново ще се забави и ще падне. Тъй че аз трябва отново да го поставя върху раменете си.

Това е бедата на всички духовни Учители. Учениците казват, че искат да бягат най-бързо, но когато Учителят използва най-добрия метод, учениците казват, че Учителят не е мил, той е жесток, той е безразличен, той е пристрастен. Така Учителят зависи от милостта на всеки. Ако той работи с божествена Светлина, тогава учениците казват, че той е несправедлив. И ако той действа със състрадание, тогава той трябва да приложи допълнително усилие, за да върне учениците обратно към тяхната нормална скорост.

Ако моите ученици могат да почувстват, че аз винаги извършвам правилното нещо, тогава те ще могат да правят най-бърз напредък. Но понякога умът ще каже: „Да, Гуру прави правилното нещо“, но сърцето ще чувства: „Не, той е несправедлив“. Или в сърцето ученикът ще чувства, че аз правя правилното нещо, но в ума си той може да чувства, че аз през цялото време извършвам нещо погрешно, или че той е можел да направи всичко по-добре или да направи някакво подобрение. Но бих искал да кажа, че в мига, в който ученикът чувства, че Учителят прави нещо погрешно в неговия собствен случай или в случая на някой друг, там неговото пътешествие завършва за пет дена или пет месеца или две години. Веднъж щом ученикът не вижда или не иска да види истината с очите на Учителя, тогава той е загубен.

Сега, ако чувствате, че вашият начин на виждане на истината е по-мощен или по-реален, тогава аз може да се съглася с вас, за да избегна усложнения. Ако аз кажа: „Направи това“, а вие кажете: „Не, не, това е погрешно“, тогава веднага ще се съглася с вас. Аз знам, че не съм сбъркал, но не искам да споря. Само ще изчакам душата ви да излезе напред и да ви накара да почувствате, че съм бил прав. Понякога учениците чувстват: „Какво знае Гуру за това?“ или „Какво знае той за външния живот?“ Добре, тогава ще запазя мълчание. Но един ден душата ви ще излезе напред и ще ви каже, че съм казал правилното нещо, абсолютно правилното нещо.

Понякога някои от възрастните ученици ме критикуват надясно и наляво пред по-младите. Вие, хора, ходите наоколо, казвайки: „Какво знае Гуру за земните неща?“. Чувствате, че сте преминали през много повече години от живота, така че знаете определено повече от мен. Но трябва да знаете, че в този свят има все още много неща, които да опознаете добре, за които да сте сто процента сигурни. Също така трябва да знаете, че е истинска несправедливост към водените от мен деца, когато давате на малките този вид критика. Те искат да бъдат извайвани и водени от моята вътрешна светлина, но вие истински съсипвате техните възможности, ако ги карате да чувстват, че те просто са слепи, когато ме слушат. Тъй като аз съм поел отговорността да ги заведа до Бог, вие не трябва да им предлагате своята мъдрост. Ако едно дете милва кукла, някой голям не трябва да дойде и да каже, че той не харесва куклата. Ако децата ме харесват, ако аз съм обектът на тяхната любов, и ако вие кажете: „Не, той е грозен, той изцяло греши“, тогава какво правите за тези деца?

В този свят много малко хора могат да запазят един и същи стандарт или ниво на съзнание през цялото време. Колко часа за един ден, например, оставате в своето най-високо съзнание? Може би за половин час, а след това сте в обикновеното си съзнание за остатъка от деня. Може би днес сте депресирани, утре сте ядосани. Когато някои негативни сили са влезнали в един ученик или тези сили са вече в него и съзнанието му е ниско, тогава той е много слаб. Ако в определен ден едно малко момиче е слабо по този начин и ѝ говорите срещу мен, тя може да каже: „О, да, този човек е шестдесет или седемдесет годишен, тъй че сигурно е прав“. Вие сте толкова мъдри: прибавили сте само още сила към силата на невежеството. Ако вие не бяхте инжектирали отрова от собствения си свят в тези деца, те все още щяха да са невредими. Сега аз трябва да отида и да дам на тези младежи нов живот.

From:Шри Чинмой,Два божествени инструмента: Учител и ученик, Шри Чинмой Център, 1976
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/di