Напускането на духовния път

Ако вярвате в прераждането, вие ще чувствате, че това не е първият ни живот и никога не може да бъде последният ни живот. Ако е така, трябва да знаете, че сме започнали пътуването си преди много, много време. Някои от тези, които дойдоха при нас, нямаха трудности в приемането на нашия път. В искреността на тяхното вътрешно същество, те почувстваха, че са намерили своя учител в мен. Отново, имаше някои, които ходиха при много духовни учители, но не бяха удовлетворени. Те практикуваха духовност, медитация и вътрешна дисциплина с тези учители, но разбраха, че тези учители не са предназначени за тях. Отново, имаше много, които дойдоха тук за кратко време и почувстваха, че аз не съм техният учител, тъй че се върнаха обратно да търсят друг учител. Естествено, те рано или късно ще намерят своя собствен Учител.

В този живот нищо не е загубено, когато става въпрос за духовност. Вашето вътрешно достижение винаги ще остане вътре във вас. Но то може да бъде забулено от невежеството. Да предположим, че сте медитирали в продължение на много години. После, поради някои вътрешни проблеми или някои очевидно неизбежни обстоятелства, се отказвате от своята медитация и духовна практика. Нещата, които сте постигнали чрез своята медитация, няма да бъдат загубени. По-скоро това е като слънчево затъмнение; тъмно е за известно време. След това идва време, когато имате вътрешен подтик да почувствате Истината и да израснете в Истината. Още веднъж чувствате необходимостта да идете при духовен Учител, за да ускорите своя духовен напредък.

В Багавад Гита, която наричаме индийската Библия, Шри Кришна е попитан от своя най-скъп ученик Арджуна, значимия въпрос: „Какво се случва с онези, които са приели духовен живот, но са отпаднали от пътя и са се отказали изцяло от духовния живот? Какво ще стане с тях в следващото им прераждане?“.

Отговорът е, че те ще започнат отново от там, където са спрели. Тъй че онези, които са се занимавали с медитация в продължение на много години и са напуснали духовния живот поради някаква причина, също ще започнат някога отново. Но техният стремеж е бил затъмнен от невежеството, мрака и други неща. Ако бяха останали на пътя, дори и да напредваха бавно, не е беда. Бавно и неотклонно накрая се печели състезанието. Но когато са напуснали, незабавно са били хванати от силите на невежеството. Накрая те ще възобновят пътешествието си и ще стигнат до Целта, но това ще отнеме много, много дълго време.

Тук всички ние сме търсещи. Всички ние ще достигнем Целта. Но това зависи изцяло от нашия стремеж. Онези, които имат вътрешна мъдрост, никога не губят и секунда. Те чувстват, че времето е най-ценно, че времето е златно. Същото това време няма да дойде отново. Животът на търсещия е значителен и плодоносен само ако той може да използва всеки един миг за божествена цел, за духовна цел. Ако търсещият не използва времето си за божествена цел, в известен смисъл неговият живот не е по-добър от този на атеиста. Атеистът не вярва в Бог, наистина. Но търсещият който вярва в Бог, но няма време за Бог, практически е в същата лодка. Когато е време да медитира, ако той не медитира, в този момент той не е много по-добър от атеиста.

From:Шри Чинмой,Два божествени инструмента: Учител и ученик, Шри Чинмой Център, 1976
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/di