Обединението на две въплътени души е най-ефективно, когато и двете се стремят към най-висшата Светлина. Ако едната се стреми към най-висшата Светлина, а другата не, тогава съюзът на тези две души никога няма да бъде успешен. В случая с двама стремящи се е най-важно те да осъзнаят, че обединението им съществува само за изпълнение на Божествената Воля. Ако единият партньор вижда, че другият притежава много добри качества и смята, че може да поиска всички тези божествени качества изцяло за себе си, тогава той греши. Вярно е, че когато две божествени души станат едно или във вътрешния, или във външния свят, те неизбежно си принадлежат взаимно. Но с каква цел? Не заради самите себе си, а за Всевишния. Всяка една има две ръце. Когато станат едно, те имат четири ръце и сега, с четири ръце, естествено ще вършат повече дела за Божественото.
Така че божественият съюз на две души предполага, че те съществуват изцяло за Всевишния. Те са обединени единствено защото желаят да осъществят Божественото, Всевишния, по Негов собствен начин. Те са едно, защото Всевишният иска от тях да са едно, а не заради собствените си желания. Ако две индивидуални души искат да са заедно само защото се обичат една друга, това се нарича човешка любов, витална любов, и тази любов не е трайна. Но ако две души искат да бъдат обединени, защото чувстват, че Всевишният, Божественото вътре в тях, желае те да са едно цяло във и чрез Него, тогава те ще имат огромно вдъхновение да осъществят Божественото в Неговите мъжки и женски аспекти. Тези две души трябва да чувстват, че са станали едно само за да осъществят Мисията на Всевишния. Това е истинската цел на обединението на божествените души.From:Шри Чинмой,Душата-птица на Вечността, Част 1, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/esb_1