Ако видим душата, ще се вдъхновим неимоверно. Тя иска да се стреми, иска да разкрие и прояви Божественото тук на земята. Така че ако видим душата, непременно ще придобием огромно вдъхновение да тичаме към Целта. Ще чувстваме, че каквато и цел вече да сме постигнали, тя е почти нищо, и че трябва да отидем по-надалеч, по-надълбоко и по-нависоко. Когато видим истинската душа, можем да сме сигурни, че ще бъдем изпълнени с вдъхновение и стремеж.
Много често обаче грешим в преценката си. Може да видим витално същество вътре в нас и да помислим, че това е душата ни. Има много витални същества в нас; те кръжат около душата и понякога приемат формата на душата. По същия начин много хора се заблуждават, когато виждат асури, враждебни сили — те мислят, че тези същества са божествени. Когато видим блестяща фигура по време на медитация или в съня си, трябва да се вгледаме дали от тази конкретна форма се излъчва чистота. Ако видим, че няма чистота, тогава ще знаем, че не е божествена форма. Също така трябва да знаем да не се прекланяме и да не изразяваме своята посветеност и възхищение пред такова същество; това ще е огромна грешка. И никога не трябва да го докосваме.
Знам за много случаи в Индия, когато стремящи се хора са се молили и медитирали и зли сили са идвали при тях под формата на нашите индийски богове и богини. Тъй като търсещите са били заблудени и са показали посветеност към тези същества, малкото стремеж, който са имали, им е бил отнет от тези враждебни сили. Ако видим обаче, че от съществото се излъчва чистота, тогава може да покажем посветеността си към този божествен образ по какъвто пожелаем начин.From:Шри Чинмой,Душата-птица на Вечността, Част 1, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/esb_1