Първичната цел на Бог да обедини душата и тялото е много ясна.
Тялото е олтарът, а душата е божеството. Тялото е крепостта, духовният храм, а вътре в тялото живее душата. Душата е поток от светлина и този поток от светлина накрая ще просветли тежкото невежество във физическото тяло. Когато се стремим, когато отиваме дълбоко навътре, ние всъщност виждаме физическото съществуване, физическото тяло вътре в душата. Тя е в допир с Най-Висшето, Абсолюта, Всепроникващото, но физическото точно сега не е; физическото е ограничено, много ограничено. Когато оставаме в ограниченото съзнание, ние чувстваме, че душата е вътре в тялото и тя е много малка. Някои ще кажат, че е голяма колкото палец. Нашите свещени книги ще кажат, че е по-малка от най-малкото и, в същото време, по-обширна от най-обширното. Има много различни представи за душата. По силата на нашето единство с най-висшата Истина, можем да видим душата с форма и в същото време в безформено състояние.
Обединяването на душата и тялото има за цел да осъществи и двете, вътрешното и външното. Вътре е душата, а отвън е тялото. Ако вътрешното липсва, външното ще действа слепешком. А без външната страна вътрешната ще бъде саката; тя няма да може да функционира изобщо. Така че, обединявайки душата и тялото, Бог цели да се наслаждава божествено на Себе Си, и вътрешно, и външно. В противен случай Той никога няма да бъде съвършен, тъй като съвършенството е и отвътре, и отвън.From:Шри Чинмой,Душата-птица на Вечността, Част 1, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/esb_1