После човекът влиза в друга стая. Там той изпитва някакво утешително чувство и в него изгрява думата „надежда”. Всичко е многообещаващо, всичко е плодоносно, всичко му носи радост. Ако погледне към определен ъгъл, той получава радост. Ако погледне към предмет, получава радост. Всичко го окуражава, радва, вдъхновява. Той трябва да чувства, че тази стая е неговото сърце. Тук в сърцето той получава вдъхновение, стремеж, насърчение и усещане за завършеност.
Накрая човек влиза в третата стая. Там вижда, че всичко е съвършено, всичко е блестящо, всичко е осъществяващо. Тъй като всичко остава вътре в тази стая и не излиза от нея, все още е необходимо проявление във външното същество, но сама по себе си стаята е напълно съвършена. Тя го кара да чувства, че е постигнал всичко. Ето защо той изпитва безгранична радост. Когато погледне тази стая-душа за първи път, той усеща, че тя му принадлежи. След известно време чувства, че самият той всъщност е тази стая. Тя не е негово притежание; всъщност той се е превърнал в дадената стая. А тази стая е душата.
Ако отидете в стаята-ум, можете да попитате ума за каквото и да е и той ще ви каже каквото има да казва. Във втората стая можете да попитате сърцето за посланието, което иска да ви даде. А в третата стая душата ще ви даде своето божествено послание. Ще получите послания и от трите стаи. Но истинският търсач ще се опита да се вслуша в повелите на душата и да се слее напълно със стаята на душата.From:Шри Чинмой,Душата-птица на Вечността, Част 1, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/esb_1