Преди няколко дни една ученичка се разболя сериозно. Тя имаше силна треска и не беше на себе си. Аз я благослових веднъж, но тя бе в друг свят. После, след пет или шест минути, я благослових отново. Този път вложих в нея много голяма сила. Нейното сърце и душа я приеха незабавно, но умът и виталът все още не получаваха светлината ми. Душата се опитваше много упорито, но умът и виталът не бяха възприемчиви, въпреки че душата бе изпълнена с преданост и благодарност.
По-късно същата вечер, душата на ученичката дойде при мен и аз медитирах върху нея. Душата й бе нещастна, защото физическото не беше благодарно. Душата беше като майка, която е нещастна, защото детето й не е изразило благодарност за получен подарък. Но аз чувствах, че докато душата получава светлина, духовната ми дъщеря ще бъде добре. Затова бях щастлив. Защо му е на човешкия или на духовния родител благодарност от дъщерята? Аз усещах, че ако тя не страда на следващата сутрин, ако мога да чуя от нея, че е добре, това ще е повече от достатъчно за мен.
На следващата сутрин, когато медитирах за ученичката, душата й дойде при мен и ми каза, че най-накрая физическото, витъл, умът и сърцето са получили това, което бях предложил, и са изпълнени с преданост, благодарност и предаване. Душата бе убедила физическото, витала и ума, че преди това са бъркали. В онзи момент душата стана господар.From:Шри Чинмой,Душата-птица на Вечността, Част 2, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/esb_2