_Въпрос:_ Вие казахте, че нашето тяло е един вид обвивка за душата ни и че след време тялото умира и изгнива. Какво се случва с душата? Какво прави тя? Колко далеч отива?

Шри Чинмой: Душата никога не умира. Тя е безсмъртното в нас. Тялото е това, което умира. Със смъртта душата постепенно се завръща в собствената си област. Ние имаме пет основни елемента, пет обвивки, които на санскрит се наричат панчабута. Веднага след като тялото умре, физическото влиза в грубото физическо, виталът влиза във виталния свят, умът влиза в умствения свят и сърцето влиза в психичния свят. Душата се завръща в областта на душите за кратка почивка.

Има седем висши свята, като седем стъпала на духовната стълба, и седем низши свята. В мига, в който душата напусне тялото, тя изкачва едно стъпало и след това отива нагоре, нагоре, нагоре и изминава седемте стъпала на съзнанието на седемте висши свята. Накрая тя навлиза в морето от необятен мир. Там си почива. Срокът на почивката зависи от индивидуалната душа. Някои души се връщат в света след шест, седем или дванайсет години. Колкото по-напреднала е една душа, толкова повече време й отнема да се върне. Ако е обикновена душа, която не е могла да прояви или предложи много на земята, тя обикновено се връща след около шест години от областта на душите. Но ако е много напреднала, какъвто е случаят с велики духовни Учители, душата се връща само веднъж на триста-четиристотин години. От друга страна, ако е Волята на Всевишния, дори много напредналата духовна личност трябва да се върне отново след петнайсет или двайсет години. Но по правило обикновените души се връщат в сферата на творението и проявлението след шест години.

Преди да се завърне в света на проявлението, душата отива да беседва с Всевишния Господ. Те провеждат откровен разговор. Душата казва какво е постигнала в предишното си прераждане, а Всевишният й казва какво трябва да постигне в следващия си живот. Когато Всевишният каже на душата какво да прави, Той й дава необходимата сила и светлина за това.

Всеки път, когато душата слезе като божествен воин, тя излиза на бойното поле на живота и се бори срещу съмнението, тъмнината, невежеството, несъвършенството, ограниченията, грижите и т.н. Тя се опитва да разкрие собствената си вътрешна божественост и да установи божествената Истина на земята съгласно възможностите си. А после, в края на своето пътуване за даденото прераждане, тя се завръща в собствената си област. Когато дойде време да се завърне, душата казва на Всевишния какво възнамерява да прави, а Всевишният или одобрява, или не одобрява нейния план. Понякога, ако душата не е напълно наясно с решението си, Всевишният я залива с изобилна светлина.

From:Шри Чинмой,Душата-птица на Вечността, Част 2, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/esb_2