Мая, илюзията или забравата, ви кара да чувствате, че сте ограничени, слаби и безпомощни. Това не е вярно. Вие не сте тялото. Вие не сте сетивата. Не сте умът. Всички те са ограничени. Вие сте душата, която е безгранична. Вашата душа е безкрайно силна. Вашата душа не се подчинява на времето и мястото.
Можете ли да осъзнаете душата си? Можете ли да бъдете напълно съзнателни за душата си и да бъдете едно с нея? Разбира се, че можете. Защото всъщност вие не сте нищо друго освен душата. Вашата душа е носител на естественото състояние на съзнанието. Но съмнението затруднява осъзнаването на душата. Съмнението е безплодната борба на човека във външния свят. Стремежът е плодоносната увереност на стремящия се във вътрешния свят. Съмнението не спира да се бори. Накрая то осуетява собственото си намерение. Стремежът лети нагоре към Най-Висшето. В края на пътешествието си той достига Целта. Съмнението се базира на външно наблюдение. Стремежът се гради върху вътрешно преживяване. Съмнението свършва с провал, защото живее в ограничения физически ум. Стремежът приключва с успех, защото живее във вечно издигащата се душа. Животът в стремеж е живот на Мир. Животът в стремеж е живот на Блаженство. Животът в стремеж е живот на божествено Осъществяване.
За да знаете каква е специалната ви мисия, вие трябва да се потопите дълбоко навътре. Надеждата и смелостта трябва да ви придружават в неуморното ви пътешествие. Надеждата ще събуди вашата вътрешна божественост. Смелостта ще накара вашата вътрешна божественост да разцъфти. Надеждата ще ви вдъхнови да мечтаете за Трансценденталното. Смелостта ще ви вдъхнови да проявите Трансценденталното тук на земята.
За да почувствате каква е специалната ви мисия, вие винаги трябва да творите. Това ваше творчество е нещо, в което накрая се превръщате. В заключение осъзнавате, че вашето творение не е нищо друго, а личното ви себеоткриване.
Вярно, има толкова мисии, колкото и души. Но всички мисии се осъществяват едва след като душите са постигнали някаква степен на съвършенство. Светът е божествена игра. Всеки участник играе роля за нейния успех. Ролята на слугата е толкова важна, колкото тази на господаря. В съвършенството на всяка индивидуална роля е груповото осъществяване. В същото време, индивидуалното осъществяване става съвършено само когато човек е изградил неделимата си връзка и е осъзнал единството си с всички човешки същества по света.
Вие сте едно цяло от стъпалото на крака си до върха на своята глава. Въпреки това едно място се нарича уши, друго се нарича очи. Всяко място в тялото ви има свое собствено име. Странно наистина, въпреки че всички те са части от същото тяло, едното не може да изпълнява действията на друго. Очите виждат, но не могат да чуват. Ушите чуват, но не могат да виждат. Така че тялото, бидейки едно, е и множество. Посъщия начин, въпреки че Бог е един, Той проявява Себе Си чрез много форми.
Бог ни казва каква е нашата мисия. Но ние не разбираме Божия език, затова Той трябва да бъде Свой собствен преводач. Когато другите ни говорят за Бог, те никога не могат да ни обяснят напълно какво е Бог. Те представят неточно, а ние разбираме неправилно. Бог говори в тишина. Той също така превежда Своето послание в тишина. Затова нека и ние да чуваме и разбираме Бог в тишина.
Има ли душата ви специална мисия? Да. Вашата мисия е в най-съкровените кътчета на сърцето ви и трябва там да я намерите и осъществите. Не може да има външен начин да изпълните мисията си. Еленът произвежда мускус в собственото си тяло. Той го подушва, омайва се и се опитва да намери откъде идва. Той тича ли тича, но не може да намери източника му. В безкрайното си търсене той губи цялата си енергия и накрая умира. А източникът, който той така отчаяно е търсил, е бил в самия него. Как би могъл да го намери някъде другаде?
Такъв е и с вас. Специалната ви мисия — която е осъществяването на вашата божественост — не е извън вас, а вътре във вас. Търсете навътре. Медитирайте навътре. Вие ще откриете мисията си.Животът на сърцето му
е шатра на земята.Животът на душата му
е шатра на Небесата.Неговият Божествен Живот
е шатра на Вечното Отвъдно.Земята вижда
чрез сърцето му.Небесата чувстват
чрез душата му.Вечното Отвъдно сияе
чрез неговия Божествен Живот. ```Освен атман, всеки човек има и други членове на духовното семейство: тяло, витал, ум и сърце. Ако тези членове се вслушват в атман като покорни деца, те се превръщат в съзнателни инструменти на Бог. Точно сега ние сме Негови несъзнателни инструменти. Душата винаги е съзнателният инструмент на Бог и ни вдъхновява, моли ни да се вслушваме в Бог, Вътрешния Водач. Душата е най-големият брат в семейството. Тя казва на другите: „Нека се вслушваме в Бащата, Вътрешния Водач. Ако го правим, ще станем Негови съзнателни инструменти и пълното божествено проявление на Бог ще може да се случи тук на земята.”
Ако членовете на семейството се вслушват в най-възрастния член, тогава това семейство е хармонично. Подобно на това, ако тялото, виталът, умът и сърцето се вслушват в молбата на душата, тогава човек ще напредва духовно. Ако някой член не желае да се подчини, тогава има кавга, борба и дисхармония във вътрешния живот на този определен човек. Всички духовни личности и искрени търсачи на безкрайната Истина чувстват, че е техен неотменим дълг да слушат душата, която е съзнателният представител на Бог тук на земята във всяко едно човешко същество.Може би вие обичате повече очите си, отколкото ушите и носа си. Но за да сте съвършени, се нуждаете от вашите очи, уши и нос. Ако искате да отдадете по-голяма важност на очите си, можете да го направите. Придавайки значение на очите си, вие ставате напълно съзнателни за най-дълбоката си любов към тях. Но все пак, за да сте съвършени, се нуждаете от вашите очи, вашите уши и вашия нос.
В продължение на едно прераждане индивидуалната душа може да иска или единство с Вътрешния Водач, или проявление на божествената Светлина, или съвършенство във вътрешния и външния живот. Може да стане така, че след три, четири или двайсет години душата да промени желанието си. Не можем да кажем, че някой, който сега иска единство с Вътрешния Водач, не желае проявлението на божествената Светлина. Той го иска, но точно сега желае повече друг аспект, който е единството с Вътрешния Водач. Не е възможно да правим сравнение между трите. Най-добрата категория е тази, която една определена душа желае за момента, за няколко години или за цялото прераждане. Това, което душата иска от вашия живот, е най-важното нещо в него.Съзнанието и душата никога не могат да бъдат разделени, докато тялото лесно може да бъде отделено от душата, както и от съзнанието. Когато използваме термина „физическо съзнание”, ние имаме предвид ограниченото съзнание. То е част от безкрайното Съзнание, което е влязло в грубото физическо и сега е притежавано и използвано от физическото. Същото нещо може да се случи с виталното съзнание и с умственото съзнание. Но божественото Съзнание е необятно единство, което подслонява тишината и силата. Когато подслонява тишината, то подслонява собствената си истинска форма. Когато подслонява силата, то проявява вътрешната си реалност.
Душата, която е вечна, и Съзнанието, което е безкрайно, вървят заедно. Те имат общ източник, който е Животът, вечният Живот. Душата има вечен Живот и съзнанието също има вечен Живот. Те се допълват взаимно. Душата изразява своята божественост чрез Съзнанието, а Съзнанието изразява своята всепроникваща тишина чрез душата.Как да внесете светлината на душата в ума, така че да можете да имате постоянна любов, посветеност и предаване? Чувствайте, че умът е ваше притежание, а не че вие сте притежавани от ума. Вие сте притежателят на своя пръст, той не ви притежава. Имате пълен контрол над него. Подобно на това, вие притежавате пари и ги използвате по свой собствен начин. Но ако парите притежават вас с материалната си сила, тогава те ще опорочат природата ви. Ще бъдете сграбчени от алчността и привързването. Парите сами по себе си не са лоши, но с тях се злоупотребява до такава степен, че много често чрез тях действа негативна сила. Същото е вярно и за ума. Ако си казвате: „Ох, моят ум ме използва през цялото време и не мога нищо да сторя,” тогава сте безпомощни. Умът ви трябва да бъде като вашия пръст. Пръстът не може да ви използва, ако знаете, че той ви принадлежи, че е под ваш контрол. По същия начин ще трябва със съзнанието си да направите ума свой слуга.
Можете да медитирате и да кажете на своя ум: „Аз няма да ти позволя да вървиш по твоя път. Сега искам да мисля за Бог.” Повтаряйте името на Бог вътрешно или на глас. В следващия миг кажете: „Аз искам да имам чистота в цялото си съществуване.” Тогава повтаряйте „чистота, чистота, чистота”. В това време вие не позволявате на вашия ум да мисли за нечистота, за друг човек или предмет. Не давайте на ума си възможност да се скита; просто го използвайте за собствената си цел. Вие имате да постигате милиони неща във и чрез ума, но умът е толкова непослушен и пакостлив, че ако не го използвате, той ще използва вас.
Затова бих искал да ви кажа: отсега нататък карайте ума да чувства, че е ваш роб, че е на ваше разположение. Искате ли да си служите с ума за божествена цел двайсет и четири часа на ден? Тогава го правете. Всеки път, когато искате да постигнете нещо, просто хванете ума и кажете: „Направи това, направи това, направи това.” Използвайте ума за божествената цел да мислите за Бог, да медитирате върху Бог и да се концентрирате върху Бог. По този начин можете лесно да вземете ума под свой контрол. Щом вече умът е под контрола ви, можете да го предложите на Всевишния. А в мига, в който успеете да предложите ума на Всевишния, ще видите, че светлината на душата вече е влязла в ума и е започнала да го просветлява. Когато умът е просветлен, любовта става съвсем чиста, посветеността става съвсем интензивна и предаването става пълно, безусловно и непрекъснато.Аз бях мостът от безизходност и отчаяние
между първия мрачен час на моя витали последния дълбок сън на моето тяло.
Аз съм мостът от съкровища на екстаза
между неродения час на сърцето мии безсмъртния живот на душата ми.
```Преди няколко дни една ученичка се разболя сериозно. Тя имаше силна треска и не беше на себе си. Аз я благослових веднъж, но тя бе в друг свят. После, след пет или шест минути, я благослових отново. Този път вложих в нея много голяма сила. Нейното сърце и душа я приеха незабавно, но умът и виталът все още не получаваха светлината ми. Душата се опитваше много упорито, но умът и виталът не бяха възприемчиви, въпреки че душата бе изпълнена с преданост и благодарност.
По-късно същата вечер, душата на ученичката дойде при мен и аз медитирах върху нея. Душата й бе нещастна, защото физическото не беше благодарно. Душата беше като майка, която е нещастна, защото детето й не е изразило благодарност за получен подарък. Но аз чувствах, че докато душата получава светлина, духовната ми дъщеря ще бъде добре. Затова бях щастлив. Защо му е на човешкия или на духовния родител благодарност от дъщерята? Аз усещах, че ако тя не страда на следващата сутрин, ако мога да чуя от нея, че е добре, това ще е повече от достатъчно за мен.
На следващата сутрин, когато медитирах за ученичката, душата й дойде при мен и ми каза, че най-накрая физическото, витъл, умът и сърцето са получили това, което бях предложил, и са изпълнени с преданост, благодарност и предаване. Душата бе убедила физическото, витала и ума, че преди това са бъркали. В онзи момент душата стана господар.Съзнанието е като стълба. Ти слизаш надолу по различните стъпала. В момента не съществува връзка между последното стъпало, където си сега, и стъпалото, където си имал преживяването. Ако останеш във физическото съзнание, както правят повечето хора през деня, тогава преживяването, което си имал във вътрешния свят, не може да функционира правилно. Физическото съзнание няма свободен достъп до това определено ниво на съзнание, където си имал изживяването. Физическото съзнание трябва да притежава божествена светлина; само тогава то може да има свободен достъп до всички нива на съзнанието.
По време на сън, когато душата преминава от едно ниво на друго, тя е като волна птица. Ако физическото съзнание иска съзнателно да наблюдава това, което душата върши двайсет и четири часа на ден, тогава то трябва да бъде формирано и водено от светлината на душата. В твоя случай, ти си бил съзнателен по време на преживяването на твоята душа, но после не си могъл да си го спомниш, защото не си бил съзнателен за всички тези нива на съзнание, които съществуват между душата и физическото съзнание.Първият начин е чрез концентрация, медитация и съзерцание. Ако човек знае как да ги прави добре, тогава не е нужно да влиза в света на лошите сили. По време на вашата душевна медитация можете да помолите Бог за сила, монолитна сила, духовна сила. Ако можете да приложите тази монолитна сила в живота си, тогава лошите сили непременно ще изчезнат от вас и от атмосферата около вас.
Вторият начин е да се опитате да видите върховната Истина, Бог, във всичко. Трябва да правим това със светлината на душата. Всяко човешко същество има душа. Душата е неизмеримо малка част от безкрайната Истина. Душата е в директна връзка с Божественото, с трансценденталното Същество. Проблемът е, че когато говорим с някой човек, ние не се обръщаме към неговата душа. Виждаме само външното тяло, плътта и костите. Физическото е пълно с тъмнина и несъвършенства, така че за нас е трудно да се доближим до душата. Но нека се опитаме да видим душата вътре във физическото същество на личността, да общуваме с нея и да изнесем на преден план светлината на душата. Ние може да мислим, че въпросният човек е възможно най-лошият престъпник във всяко отношение, но ако можем да изведем душата му напред, чувстваме и наблюдаваме нещо наистина божествено. По този начин злото трябва неизбежно да се предаде на доброто, защото душата е само светлина.При лудите хора е налице разместване или в ума, или във витала, или в грубото физическо, но не и в душата. Душата винаги е съвършена, в смисъл че тя не може да бъде луда. Дори душа, която е в животинския свят, никога не може да бъде луда. Душите просто се различават по степента на своето проявление.
Душата на лудия човек поддържа връзката си с тялото и с физическия ум преди да дойде на земно ниво. Затруднението възниква, когато умът се увреди, докато влиза във физическото. Може да попитате защо душата, която знае всичко, избира или приема увреден ум? Но не това се случва всъщност. Докато слиза на земята, душата знае какъв умствен инструмент ще използва. Но дори ако душата доведе със себе си добър ум, здрав и действен ум, много често случва така, че от гладния витал или от физическата природа в съществото проникват обезпокояващи вибрации от земната атмосфера. Тогава умът може да бъде увреден, макар самият човек да не съзнава какво му се случва. Увреденият ум няма свободен достъп до душата и на нея й е много трудно да му предаде посланието си. Но душата, бидейки баща и майка и пазител на цялото същество, не отхвърля ума. Тя прави всичко по силите си да повлияе на ума, да спусне мир в него. В деветдесет и девет от сто случая това, което липсва в засегнатия човек, е мирът. Дори ако той получава любов, състоянието на лудост може да се запази. Но ако в него навлезе душевен мир, тогава проблемът му ще бъде разрешен.
Между ума и душата на един луд човек всъщност няма разместване. Душата съзнателно се отъждествява с ума и прави всичко по силите си да му помогне. Но горкият ум не е съзнателен за това, което душата всъщност иска да предложи. В такива случаи, ако душата получи помощ от тялото, витала и сърцето и те заедно се опитат да повлияят на ума, тогава той автоматично се отпуска. Умът на лудия не притежава богатството, наречено релаксация. Ако някой успее да му даде релаксация и мир, тогава той ще стане ясен ум, който функционира правилно.Спокойствието на моя ум
защитава душата ми.Искреността на моето сърце
защитава душата ми.Увереността на моя витал
защитава душата ми.Чистотата на моето тяло
защитава душата ми. ```Има седем висши свята, като седем стъпала на духовната стълба, и седем низши свята. В мига, в който душата напусне тялото, тя изкачва едно стъпало и след това отива нагоре, нагоре, нагоре и изминава седемте стъпала на съзнанието на седемте висши свята. Накрая тя навлиза в морето от необятен мир. Там си почива. Срокът на почивката зависи от индивидуалната душа. Някои души се връщат в света след шест, седем или дванайсет години. Колкото по-напреднала е една душа, толкова повече време й отнема да се върне. Ако е обикновена душа, която не е могла да прояви или предложи много на земята, тя обикновено се връща след около шест години от областта на душите. Но ако е много напреднала, какъвто е случаят с велики духовни Учители, душата се връща само веднъж на триста-четиристотин години. От друга страна, ако е Волята на Всевишния, дори много напредналата духовна личност трябва да се върне отново след петнайсет или двайсет години. Но по правило обикновените души се връщат в сферата на творението и проявлението след шест години.
Преди да се завърне в света на проявлението, душата отива да беседва с Всевишния Господ. Те провеждат откровен разговор. Душата казва какво е постигнала в предишното си прераждане, а Всевишният й казва какво трябва да постигне в следващия си живот. Когато Всевишният каже на душата какво да прави, Той й дава необходимата сила и светлина за това.
Всеки път, когато душата слезе като божествен воин, тя излиза на бойното поле на живота и се бори срещу съмнението, тъмнината, невежеството, несъвършенството, ограниченията, грижите и т.н. Тя се опитва да разкрие собствената си вътрешна божественост и да установи божествената Истина на земята съгласно възможностите си. А после, в края на своето пътуване за даденото прераждане, тя се завръща в собствената си област. Когато дойде време да се завърне, душата казва на Всевишния какво възнамерява да прави, а Всевишният или одобрява, или не одобрява нейния план. Понякога, ако душата не е напълно наясно с решението си, Всевишният я залива с изобилна светлина.Вие сте приели съдбата си. Ходите на работа и следвате тук в Пуерто Рико. Душата също се чувства така. Тя казва: “Сега съм в това тяло. Нека продължа да проявявам толкова, колкото мога. С размисли за това, което съм могла да направя в миналото, няма да разреша никакви проблеми. Само това, което ще извърша точно сега, може да разреши всичките ми проблеми.”
Ако се върнете назад, това ще е загуба на време. Нашата Цел е пред нас, не зад нас. Душата изобщо не се интересува от миналото. Тя иска единствено да достигне Целта. Осъзнаването на Бог лежи пред нас, не в нашето минало. Ако се връщаме назад, ние ще си губим времето.Душата ми обича
и постига.Сърцето ми се превръща
и получава.Умът ми наблюдава
и възприема.Виталът ми се бори
и се предава.Тялото ми спи
и затъва. ```Идването и оттеглянето на душите
ме смущава.И все пак го обичам.
Мечтите и очакванията на душите
ме пленяват.Затова ги обичам.
Просветлението и осъществяването на душите
ме пробужда.Затова благоговея пред него.
```Докато е извън тялото, душата може за секунда да преживее нещо, което ще трябва да се разказва цял час. Тук на земята вие гледате с обикновените си очи и ви трябва време, за да наблюдавате едно събитие. Но ако гледате със светлината на душата, ще можете да видите всичко за един миг. Когато поискате да изразите преживяването от тази кратка секунда с ума си, може би ще описвате всички подробности поне един час. Затова, когато общуваме с друга душа, дори разговорът да трае само няколко кратки секунди, през тези секунди ние получаваме множество мисловни вълни, които са напълно реални. За една минута душата може да свърши работа колкото за десет или дори единадесет часа.
Ако душата окончателно напусне тялото, то естествено няма да може да остане на земята. Излети ли птицата от клетката, тази клетка е вече ненужна. Ние държим на клетката само когато птицата е в нея.Ние нямаме това чувство на неделимо единство с другите, защото много често ни липсва чувство на единство в собственото ни същество. Умът иска да мисли за нещо по своя специфичен начин; виталът не се съгласява с него. Тялото държи портите си затворени. Сърцето и душата искат да осъзнаят истината по съвсем други начини. Нашите собствени тяло, витал, ум, сърце и душа не вървят заедно. Нямаме чувство за единство дори в собственото ни съществуване, така че как ще можем да чувстваме единство с другите? Изглежда почти невъзможно.
Какво да направим? Първо трябва да знаем кой наистина притежава чувство за единство. Коя част от нашето същество има най-голям капацитет? Незабавният отговор е: душата. Тя винаги живее в реалността и в същото време иска другите членове на нейното семейство също да живеят в нея.
Сърцето иска да живее в реалността, но понякога то все още чувства, че реалността е твърде обширна. Сърцето ще живее в душата само ако престанем да изтъкваме себе си. Тъй като сърцето не е напълно и върховно просветлено, то се стъписва, дори се плаши до смърт.
Отначало умът ще се опита по хитър начин да обезкуражи реалността. И ако открие, че му е трудно да го направи, тогава той ще се опита да разчупи реалността на дребни парченца и после да се държи за тях.
Виталът не иска да притежава реалността. Той е просто глупав. С един удар той строшава света на реалността. Виталът чувства, че съществува препятствие между реалността и собственото му съществуване. Той се опитва да срути дома на реалността, защото смята, че само по този начин ще може да наложи превъзходството си. За нещастие, той не осъзнава, че този дом на реалността е самата защита.
Физическото е толкова сляпо, че изобщо не вижда реалността. То може да стои точно пред дома на реалността и пак да не го разпознае.
Това, от което се нуждаем, е да оставаме колкото е възможно повече в душата, защото тя живее в реалността и иска другите членове на семейството също да останат в реалността. Когато работим душевно за божествената проява, трябва да чувстваме, че това е най-голямата възможност да живеем в реалността. Когато някой направи нещо за Всевишния, вътрешното ми Същество незабавно му предлага моята най-дълбока благодарност. Нашата задача е просто да играем ролята си като не изтъкваме себе си, превръщайки се в съвършен инструмент на Бог. По този начин получаваме чувство на единство и истинско удовлетворение. Когато някой работи безсебично за божественото проявление, моето сърце и витал ще го похвалят; но душата ми просто казва, че той е установил чувство на единство. Ние сме приели Божията работа като наша собствена работа; Неговата Мисия е наша мисия.
Ако всеки път, щом направим нещо, имаме чувството на пълно единство с Учителя си и с Мисията на Всевишния, тогава ние живеем в реалността. Постоянно преминаваме във висока, по-висока, най-висока Реалност. Това, което някои ще нарекат саможертва, е само истинско приемане на нашето неделимо единство с Най-Висшето в нас, във всеки човек. Нека се опитваме да чувстваме, че реалността вече е в дъха ни. Всеки пък, когато вдишваме, трябва да чувстваме, че реалността е вътре в нас. Да живеем в реалността означава да разширим външното си съзнание и да позволим на вътрешната светлина на единството да властва безразделно. Реалността е в единството, а то идва само когато съзнателно разперим крилете си. Има една реалност и това е нашият съзнателен плач за вътрешно осъзнаване и проявление на Бог. Ако работим за проявлението на Бог, тогава непременно ще живеем в реалността, и в същото време тя несъмнено ще живее в нас.Душата ти има ухо.
С него ти чуваш всичкоза пораженията на земята.
Душата ти има око.
С него ти виждашудовлетворението на Небесата.
Душата ти има ръка.
С нея ти създавашсъвършенството на света.
```Това, което виждаш в медитацията си, е моментно зърване на истинската Реалност, незначително зърване от много далеч. Затова когато си отвориш очите и спреш да медитираш, ти естествено не можеш да съхраниш видяното. Ти все още не си се превърнал във въплъщението на Реалността.
Как можем да израснем в истинската Реалност? Това става чрез стремеж. Трябва да се молим на Бог да ни даде стремежа да Му се предадем, за да можем да въплътим Реалността. Само чрез Божията безгранична Милост ние можем да постигнем нашата Цел.
Превръщането в истинската Реалност не става за един миг. Това отнема не един живот. Може да отнеме много прераждания. Но по Милостта на Бог Неговият избран Час може да дойде за нас в рамките на един живот. Когато израснем в истинската Реалност, никога не ще можем да я загубим.Върховната Реалност е едно нещо, а относителните реалности могат да бъдат съвсем други. Освен това, понякога на физическо ниво ние виждаме нещо по един начин, но когато се концентрираме на вътрешно ниво, не го виждаме по същия начин. Само нещата, които са неизменни, ще притежават същия вид реалност. Има много мимолетни неща на земята и тяхната същност никога не може да бъде същност на онези неща, които са безсмъртни.
Когато гледаме надолу от последния етаж на Емпайър Стейт Билдинг, ние виждаме хората като малки мравки. Ако не използваме телескоп, едва ги виждаме. Така и тук на физическо ниво можем да виждаме една и съща реалност по различни начини.
На по-високите нива съществуват реалности, които са съвсем плътни, чисти и истински; но когато се спуснат в съзнанието на земята, тези реалности губят много от своите вътрешни качества. Когато се появят тук на земята, те не са така красиви, така динамични или душевни, както във вътрешните нива.
Има някои реалности, които са безсмъртни. На всяко ниво те имат все същия капацитет, все същата истинност. Ако притежаваме най-висше осъзнаване на абсолютната Истина, тогава тя непременно ще бъде една и съща на всички нива. Ние можем да видим Истината на грубото физическо ниво така, както я виждаме в по-висшите сфери. Само когато се опитаме да проявим най-висшата Реалност на физическо ниво, ние осъзнаваме, че това е изключително трудна задача. Вътрешно виждаме и чувстваме, че е въпрос на секунди да проявим всичко на земята, но когато се опитаме да установим Реалността тук, когато пожелаем да я проявим напълно на земята, откриваме, че това може да отнеме хиляди и милиони години.Но умственото ни убеждение не е трайно. Половин час или два дни по-късно самото това убеждение се превръща в илюзия. Тогава ограничената ни яснота е загубена. Истинската яснота идва, когато непрекъснато усещаме божествената Любов и божественото Присъствие, когато чувстваме вътре в себе си жив пламък, който постоянно просветлява нашите съмнения и тъмното невежество в нас и около нас.
Ако искате да чувствате яснотата на Истината, винаги се старайте да виждате горящия просветляващ пламък вътре във вас. Или поне се опитвайте да чувствате, че има Някой, който е винаги готов да ви отправя всеки миг божествено послание. Вътре в това послание ще видите яснотата на Истината. Тогава от вас ще зависи да използвате тази яснота в своя живот на стремеж.
Има много хора на земята, които не са чували за вътрешното послание. За тях е изключено да боравят с яснотата на Истината. Но има много хора, които са чули вътрешното послание и са открили яснотата на Истината. Въпреки това на тях им е трудно да приложат наученото във всекидневния си живот, защото им липсва вяра в самите себе си. Те виждат Истината, но смятат тази Истина за толкова обширна, че ще ги погълне, ако се опитат да я използват. Това е абсурдно. Истината не може да погълне или унищожи никого; тя само ни енергизира, просветлява и осъществява.
Моля ви, потопете се дълбоко навътре и се опитайте да чуете посланието на вътрешното си същество или вижте и почувствайте горящият пламък, който непрекъснато се стреми да просветли тъмната ви част. Тогава яснотата на Истината ще бъде на ваше разположение и прилагането на Истината също ще бъде на ваше разположение.Душата ми слиза долу с Небесата,
за да празнува с Небесата първите им днина земята.
Сърцето ми се изкачва със земята,
за да празнува първите дни на земятав Небесата,
и за да я опази да не се изгубив слънчевия блясък там горе.
```From:Шри Чинмой,Душата-птица на Вечността, Част 2, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/esb_2