Когато едно цвете е напълно разцъфнало, ние му се възхищаваме. Когато е само малка пъпка, не можем да му се радваме толкова много. Когато някой току-що научава нещо, неговата мъдрост няма да бъде оценена толкова, колкото мъдростта на друг, който вече знае доста неща. Колкото повече светлина проявявате, толкова повече вашата красота е оценена. И това оценяване не е нищо друго, а продължаващо проявление на красотата.
Отново, някои души се интересуват повече от светлината, някои души се интересуват повече от мощта, други се интересуват повече от мира. Душите, които се интересуват от светлината и насладата, ще бъдат по-красиви, защото се стараят да разпръскват красотата в избраните ? форми.
Има някои души, които искат да проявяват мощ, мир или някое друго качество. В тези души няма незабавно да доловим усещане за красота. Те притежават огромна красота в най-висшето си проявление, но тя не се вижда толкова лесно, както се виждат техните преобладаващи или можете да кажете по-проявени качества. Мирът и силата също са красота. Но когато виждаме светлина в нещо, най-често чувстваме, че това е красота. Когато видим едно цвете, ще кажем, че цветето е красиво. Или често ще усетим, че детето е красиво. Но ако видим едно огромно дърво или обширния океан, незабавно ще кажем, че е голямо, обширно или величествено – думата „красиво“ не ни идва на ум. Когато мислим за цветовете и плодовете, може и да кажем, че дървото е красиво, но ние не ценим красотата на дървото като такава. По този начин, когато видим светлина или наслада в нещо, незабавно казваме, че то е красиво.From:Шри Чинмой,Галактика от звезди на красотата, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/gbs