Въпрос: Гуру, ако благодарността е най-красивото нещо на земята, как може един ученик да изпитва по-голяма благодарност към Учителя си?

Шри Чинмой: Ученикът може да има повече благодарност към Учителя си чрез себеотдайността. Чрез себеотдайност ученикът става това, което е искал да бъде и безкрайно повече. Той е искал да получи частица Мир, малко Светлина, малко Блаженство. Такава е била надеждата му. Но когато той предложи истинска себеотдайност към божественото дело на неговия Учител, тогава, вместо само частица, му се дават Мир, Светлина и Блаженство в безкрайно количество. Но отново, ако търсещият чувства, че, докато дава, той ще получи много повече като отплата, това не е истинска себеотдайност. Това е пазарлък. Докато дава, той трябва да усеща, че дори ако не получи нищо в замяна, той ще дава, защото получава вдъхновение отвътре. Това дали ще получи нещо в замяна от своя Учител, или от Всевишния, не е негова работа. Неговата работа е да дава, а работа на Всевишния е дали да предложи нещо в замяна, или не. Ако ученикът чувства, че получава върховна радост, докато дава, и ако не мисли, че ще получи безкрайно повече в замяна, тогава благодарността неизбежно ще изгрее в живота му. Когато търсещият дава непосредствено с радост, ако самото действие носи радост, а не очаквания резултат, тогава незабавно животът на търсещия е благословен. А вътре в тази благословия нараства благодарността на търсещия към Всевишния в неговия Учител.

From:Шри Чинмой,Галактика от звезди на красотата, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/gbs