Ноември 1987 г.

```

Мой Господи Всевишни, мой Всевишни на Светлината-Справедливост,

имам да Ти казвам толкова неща

и имам да Те питам толкова неща.

Мой Господи Всевишни, мой Всевишни на Светлината-Справедливост.

Но Ти никога не си на разположение,

Ти никога не си леснодостъпен.

Ще бъдеш ли някога на разположение,

ще бъдеш ли някога леснодостъпен,

мой Господи, Господи Всевишни на моята Вечност?

„Мое дете, Мое скъпо дете, Мое сладко дете

и Мое нежно дете,

говори ти Моята Висота-Състрадание.

Ще бъда на разположение само когато Ми дадеш

сърцето-лотос на твоята чистота.

Ще бъда леснодостъпен само когато Ми дадеш

тревата-живот на твоето смирение.“

Мой Господи, мой Господ, мой Господи,

имаш ли нещо, което да ми кажеш?

Имаш ли нещо, което да ме попиташ?

„Мое дете, имам да ти кажа само едно нещо:

обичах те, обичам те

и завинаги ще те обичам безусловно.

Мое дете, имам да те питам само едно нещо:

кога ще Ме приемеш

като твой, напълно твой,

за да Ме направиш щастлив по Мой собствен Начин?“

```

From:Шри Чинмой,Цветята-благодарност на сърцата, Шри Чинмой Център, 1993
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/gfh