Първия хармониум Манту даде на един човек, който имаше прекрасен глас и Манту реши, че той го заслужава. Певецът беше от много бедно семейство и не можеше да си позволи хармониум, затова Манту му го подари. Във втория случай имаше човек с много хубав глас, който не беше от бедно семейство, но брат ми чувстваше, че той се нуждае от хармониум. Моят брат даде третия хармониум на този, който ме беше победил!
В третия случай Манту подари хармониум на някого, който беше постигнал по-високи резултати и беше надминал рекорда ми в десетобоя. Той също така имаше хубав глас, а нямаше хармониум. Моят брат даде третия хармониум на този, който ме беше победил!
Когато се занимавах със спорт, всички тревоги и притеснения се стоварваха върху моя Манту. В дните на състезанията ми той нямаше и миг покой. В този случай Манту беше много щастлив – не защото човекът беше надминал моето постижение, а защото беше видял, че хората от ашрама напредват. Когато те напредваха, все едно брат му или някой друг, Манту много се радваше.
Третият хармониум, който Манту подари, беше наистина превъзходен. Когато ми каза: „Той те победи“, аз възкликнах: „Ти страдаше толкова много, когато се състезавах!“.
Манту отвърна: „Аз искам напредък“. Брат ми ме учеше на моята философия! „Ти искаш напредък, искаш напредък. Този момък се представи много по-добре от теб в десетобоя, затова той заслужава третия хармониум“.
Не можех да повярвам! Манту ми изнасяше лекция за напредъка, а той беше човекът, който се тревожеше толкова много по време на спортните ми състезания.
Когато веднъж посетих ашрама, един мъж ми каза: „Аз те научих да свириш на хармониум“. Беше ме научил на доста песни – двадесет, тридесет или дори повече. Той заяви: „Сега трябва да ми дадеш наистина най-хубавия хармониум, който може да се намери в Калкута – най-хубавия от всички!“.
Аз му казах, че скоро заминавам, затова му дадох пари за хармониума. Той сам си купил най-добрия според него.
Двамата с този господин бяхме роднини. Той си нямаше никого. Когато почина, хармониумът по право трябваше да се върне в нашето семейство. Някой обаче го взел. Брат ми Манту не бил склонен да го иска обратно. Той казал: „Щом го е взел, може би се е нуждаел от него“.
Един човек, който завидял на този, който взел хармониума, отишъл при брат ми и заявил: „Сега го прибери! Ти трябва да вземеш хармониума“.
Манту отвърнал: „Късно е вече. Не мога да постъпя така“.
Човекът отишъл и се скарал с този, който бил взел хармониума. Той върнал инструмента на брат ми, защото завиждал на другия.
А най-добрият хармониум отиде при човека, който ме победи в десетобоя.
Такъв е брат ми Манту!
HCE 17. 26 март 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
From:Шри Чинмой,Неговото Състрадание е всичко за нас, Шри Чинмой Център, 2013
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/hce