Веднъж Арджуна отишъл при Шри Кришна в Дварака. Шри Кришна много му се зарадвал. Те си говорили надълго и нашироко за какво ли не.
Един брамин на средна възраст дошъл и помолил Шри Кришна да изпълни силното му желание. Двамата с жена си имали много тежка съдба. Жена му раждала, а след няколко часа детето умирало. Това се било случило два пъти. Браминът и жена му били отчаяни. Той дошъл да моли Шри Кришна за закрила на третото дете. Жена му скоро щяла да роди за трети път и той умолявал Шри Кришна този път да спаси детето.
Шри Кришна се интересувал само от разговора с Арджуна за семейните работи. Той не обръщал никакво внимание на брамина, но на Арджуна му станало много мъчно за този човек и той започнал да моли Шри Кришна да му помогне. Накрая Арджуна казал на брамина: „Аз ще спася детето ти! Ще дойда в дома ти. Щом детето се роди, аз ще го защитя. Никой няма да може да го убие, никой на земята! И ако не успея да защитя сина ти, ще сложа край на живота си“.
Браминът възкликнал: „Не, не давай такова обещание! Не мога да приема такова обещание!“.
Арджуна обаче отвърнал: „Знам, че ще мога да защитя твоето дете. Нищо лошо няма да се случи! Ще дойда и ще го защитя. Но ако не мога да удържа на думата си, ще се самоубия, като се хвърля в горяща клада“.
Браминът пак казал: „Не, не мога да ти позволя да го сториш“.
Арджуна заявил: „Аз знам какво правя. Ще спася детето ти. Не се тревожи!“.
Шри Кришна дал съгласието си и накарал брамина да почувства, че Арджуна ще успее да защити детето му.
Арджуна бил напълно уверен. Той бил воин, навсякъде можел да защити когото и да е! Можел да убие враг, можел да защити всекиго, можел да направи всичко. Арджуна отишъл с брамина в дома му.
На другия ден жената на брамина родила хубаво дете. След четири-пет часа новороденото умряло пред очите на Арджуна. Майката плачела, бащата плачел, но умолявал Арджуна да не посяга на живота си. Арджуна казал: „Не, аз съм кшатрия! Аз искам, трябва да се самоубия. Трябва да изпълня обещанието си!“. Макар че изгубил детето си, браминът се молел на Арджуна да не се погубва, но Арджуна не желаел да слуша. Той искал да се самоубие.
Арджуна бил напълно готов, той се канел да влезе в огъня. Кой се появил тогава? Шри Кришна се появил и го спрял. Арджуна настоял: „Не, аз трябва да изпълня обещанието си“.
Шри Кришна казал: „Да, искам да изпълниш обещанието си, но нека първо да направим нещо“.
Арджуна отвърнал: „Не желая да чувам нищо! Искам да спазя обещанието си“.
Шри Кришна продължил: „Не може ли първо да направим едно нещо? Творецът е Брама. Тези три дечица са творение на Брама. Хайде да отидем и да попитаме Брама защо е станало така, защо са умрели тези новородени. Каква е причината? Какво е сторил браминът, какво е сторила жена му, какво не е наред със семейството му?“.
Двамата отишли при Брама. Шри Кришна попитал Брама: „Кажи ни, о, Създателю, защо, защо трябва да страда семейството на този нещастен брамин? Ти си създал тези деца. Не си ли отговорен за смъртта на младенците? Моля те, разкрий ни причината за тяхната смърт“.
Брама отвърнал: „Причината е много проста. Аз вътрешно молех теб, Кришна, да дойдеш при мен с твоя най-близък приятел и ученик Арджуна, но ти не ме чуваше! Ти не се вслушваш в мен, а аз копнея да те видя. Исках двамата да дойдете, затова нагласих всичко. Нямаше друг начин да ви доведа тук. Само така можах да ви доведа в двореца си“.
Тримата разговаряли дълго и Брама бил много доволен. После той казал: „Връщам на семейството не само последното, но и предишните две деца“. Едното дете било на шест години, другото на четири, а третото било новородено. Всички те се завърнали при семейството.
Това е история от нашата индийска митология! За да се види с Шри Кришна, Брама създал всички тези обстоятелства. Жената раждала, но Брама Творецът не позволявал на Вишну да съхрани детето. Той давал живот, а после го отнемал. Защо? Само защото Шри Кришна не се вслушал в молбата на Брама във вътрешния свят. Макар че можел да отиде при Шри Кришна във фино тяло, Брама искал да го доведе при себе си, защото по това време Шри Кришна бил във физическия свят. Брама направил всичко това, за да види Шри Кришна и Арджуна.
От време на време аз ви разказвам истории. Много ще се радвам, ако ги драматизирате. И можете да ги украсявате по свой начин, както сте правили по време на коледните пътешествия. Аз казвах шеги от по два реда и вие ги превръщахте в разкази от по две страници! Показвахте необикновените си таланти и аз много се гордеех с вас.
Подобен род истории си имат вътрешен смисъл. Знаете какъв е вътрешният смисъл. За Шри Кришна Арджуна бил наистина най-скъп, но той искал да смачка гордостта му. Той не искал Арджуна да е горделив. Часове наред отправял Арджуна молитви към Най-Висшето, поднасял безброй цветя. Но го обзела такава гордост! Вие знаете известната история за Бима. Той докосвал с пръсти третото си око за две секунди. По този начин призовавал Господ Шива, преди да се храни. Хората докарвали колички с цветя за поклонението пред Господ Шива, а Арджуна се молел много часове наред. Шри Кришна обаче стъпкал гордостта на Арджуна, като похвалил Бима. Не колко часа, а колко искрено и предано се молим – това е най-важно.
Много, много пъти Шри Кришна смачквал гордостта на Арджуна. Защо? Защото гордостта е най-големият ни враг. Когато гордостта ни е сломена, това не е унижение, а просветление. Когато гордостта ни е разбита на парчета, човешкото в нас ще приеме това като унижение. Но божественото в нас ще го приеме като много важно просветляващо преживяване.
Ако някой ви се кара или ви обижда, не приемайте това като унижение. Ако се потопите дълбоко навътре, ще откриете, че не е унижение, а просветление. Това просветление може да дойде от уличен просяк или от друг човек, който е безкрайно по-нискостоящ от вас. Бог може да ни просветли по Своя неподражаем Начин.
HCE 18. 26 март 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
From:Шри Чинмой,Неговото Състрадание е всичко за нас, Шри Чинмой Център, 2013
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/hce