Някои хора като че ли за цял живот не са се научили да се усмихват. Някога и аз бях един от тях! Има една снимка, на която сме моят началник Нолини, съпругата му и аз – тримата заедно. На тази снимка аз съм широко усмихнат. Нолини каза, че тогава за пръв път ме е видял да се усмихвам!
Аз имах още две имена в ашрама. Едното беше „Огън“. Хората винаги виждаха огън в мен. А заради изящните ми движения ме наричаха „Японското момиче“. Движенията ми бяха изящни, особено когато играех тенис на маса.
HCE 25. 13 април 2005 г., Aspiration-Ground, Джамейка, Ню Йорк↩
From:Шри Чинмой,Неговото Състрадание е всичко за нас, Шри Чинмой Център, 2013
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/hce