При първото си посещение бях там четири или пет дни. Един помощник-редактор дойде да ме интервюира в хотела. На следващия ден излезе статия в японския всекидневник. Попитах един полицай дали ще мога да си купя брой на вестника. Той остави поста си, изтича на сто метра и ми купи вестника – и не ми взе пари! Никога няма да забравя този случай.
После заваля. Една възрастна жена ме видя под дъжда и ми даде чадър.
Японците, които срещам, са готови да моделират своята култура. Те могат да ú придават форма, както грънчарят извайва гърне. Япония не е вкаменена!
Сега някои страни напредват в науката и технологиите. Те притежават собствена дълбочина и между вътрешното и външното несъмнено има единство. Някои от тези страни обаче може би не приемат нищо по-дълбоко от другите нации. Те смятат, че са самодостатъчни. Но не мисля, че това се отнася за Япония. Тя е все още гладна, гладна, гладна! Япония е като дете в градина. То тича от едно цвете при друго и е готово да се възхищава на всичко.
Когато мисля за Япония, аз я усещам като свежо цвете. Когато мисля за някои други страни, цветето е вече напълно разцъфнало. За мен цветето, което разцъфва и се разтваря листче по листче, понякога е по-красиво от онова, което е съвсем разцъфнало. Япония се разтваря и ще разцъфне.
Това е като изгряващото слънце. Сутрин, когато слънцето изгрява, неговата красота ме радва повече, отколкото когато вече се е издигнало. Аспектът на силата присъства по пладне; не можем да отречем аспекта на силата. Но аспектът на красотата ме радва повече. Сутрин изпитвам такава силна радост от изгрева на слънцето.
И залязващото слънце ми носи много повече мир от обедното. Изгревът ми дава безгранична радост; залезът ми дава безграничен мир. Когато между тях погледна слънцето, то е само сила. Много е трудно за хората да оценят силата. Ние винаги се страхуваме от аспекта на силата. Възхищаваме му се от разстояние, но се боим да се приближим до силата. Но изгряващото слънце и залязващото слънце ни предлагат нещо много, много важно: радост и мир.
Когато гледаме към изгряващото слънце в Япония, чувстваме нещо ново, едно ново творение. Всички харесваме новото творение. В Япония то е много вдъхновяващо. По-видимо е, отколкото в някои други страни. Изгряващото слънце в Япония е нещо много, много особено.
В Индия също съм виждал изгряващото слънце безброй пъти. И когато съзерцавах индийската луна, правех го не защото бях млад, а защото имаше нещо особено. Когато гледах пълната луна и ú се възхищавах, сякаш всичко ме викаше. Там аз се вглеждах и в слънцето и виждах, че някой ме вика, вика ме. Виждах приканващи ръце и нещо ме викаше, викаше ме, викаше ме.
Аз съм индиец и затова мисля за Индия! Човек цени собствената си страна повече от всяка друга. За мен Япония не е родина, но наистина чувствам нещо особено, което Япония притежава и което тя предлага на човечеството.
HCE 3. 22 февруари 2005 г., ресторант Анам Брама, Джамейка, Ню Йорк↩
From:Шри Чинмой,Неговото Състрадание е всичко за нас, Шри Чинмой Център, 2013
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/hce