В един момент гледах към предната част на стаята, където не сядат ученици, и душата на Шарама беше там. Попитах я: „Какво правиш? Защо си седнала в „забранената зона?“. Казах го шеговито.
Тя отвърна: „Аз не съм тялото, аз съм душата“.
Казах ú: „Каква е разликата, добро момиче, между тялото и душата? За мен няма разлика между тяло и душа, материя и същност“.
Понякога, щом погледна тялото, аз веднага виждам в него цялата божественост на душата. А понякога, поглеждайки душата, виждам в нея качествата и възможностите на тялото. Няма разлика между тялото и душата.
Посланието на Шарама беше: „Дойдох тук, за да плувам в морето-сърце на твоето състрадание“.
Аз казах: „Плувай колкото дълго искаш, плувай до насита. Ще те оставя да плуваш в морето-сърце на моето състрадание“.
Това беше душата на Шарама.
Други деветнадесет ученици получиха дълбоко състрадание, но нейната душа определено получи повече от когото и да било. Когато медитираме, душата на човек, който не присъства физически, може да дойде и да получи нещо. Случва се; случвало се е много, много пъти. Аз съм много благодарен и много се гордея с постижението на Шарама.
Състрадание, състрадание! Божественото състрадание е това, което ни удържа в тази лодка, в Лодката на Всевишния. В мига, в който Всевишният оттегли Своето Състрадание, ние ставаме повече от безполезни. Проваляме се по най-лошия възможен начин във всяко отношение. Но когато Състраданието на Всевишния действа във и чрез нас и ние го приемаме предано и радостно, в нас навлиза най-мощната сила. Непреклонна воля ни изпълва, когато получаваме Състраданието на Всевишния и си служим с него за Всевишния.
От всички Сили, които притежава Всевишният, Силата на Неговото Състрадание е най- могъща. Тя е чудо на чудесата. Никоя друга чудотворна сила не е толкова могъща, колкото Силата на Състраданието на Всевишния. Когато я приемаме и я ценим, всичко в нас може да бъде просветлено, без значение колко дълго е било покрито с нашия вътрешен мрак.
Винаги трябва да се молим на Всевишния – всички ние – за Неговото Състрадание повече, отколкото за всичко друго. Неговото Състрадание е всичко за нас. Изгубим ли Неговото Състрадание, ние нямаме нищо, ние сме нищо и ще останем нищо. Но щом почувстваме Неговото Състрадание и го употребим по божествен начин, ние имаме всичко и ставаме всичко.
Нека винаги се молим на Всевишния за Неговото безусловно Състрадание. Нека Му се молим да ни залее със Своето безусловно Състрадание. Нека се молим за Неговото Състрадание и нека получим Състраданието Му. Ако се молим душевно, Той непременно ще ни го даде. И ако го приемем и си послужим с него правилно, то не само ще получим нещо божествено, върховно и безсмъртно, но и ще станем тази божествена, върховна и безсмъртна реалност.
Винаги трябва да ценим Състраданието на Всевишния повече от всичко друго. Той ни дава всичко, което има и което е, защото Той целият е безусловно Сърце, но ако можем да получим Неговото Състрадание, ние ще имаме всичко.
HCE 31. След последната от три медитации, проведени на 29 май 1978 г. в Джамейка, Ню Йорк, Шри Чинмой разказва тази история за Шарама, която в този момент е в болница и се възстановява след инцидент с велосипед. Шарама, която става ученичка на Шри Чинмой през 1967 г., напуска този свят на 15 юли 2013 г.↩
From:Шри Чинмой,Неговото Състрадание е всичко за нас, Шри Чинмой Център, 2013
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/hce