Прости ми

Част I — Песен за опрощение

1. Jiban debata

Jiban debata daki animesh

Ogo sumahan jagater tran

О, Господи Всевишни на моя живот,

да ми простиш днес.

О, Велики, о, Спасителна Реалност на света,

в благодатната зора на чистотата.

Част II — Беседи за прошката

Прошка¹

Някои тук са с нас от много, много години – Бог знае, от самото начало на нашата мисия. Само че не сте доволни от напредъка си. Виждате, че имате пред себе си повече препятствия от преди. Защо? Незабавният отговор е: защото не се стремите както някога. Защо не се стремите? Защото през годините сте направили доста грешки. Съзнателно и несъзнателно сте постъпвали неправилно и така сте създали нови трудности и препятствия, които трябва да преодолявате.

Понякога такива спънки идват от враждебните сили. Много пъти тези сили нападат търсещите без никаква причина и се опитват да погубят стремежа им. Ако сте били нападнати, може да възкликнете: „Как така Бог не ме защити?“ Но Бог ще каже: „Беше ли винаги искрен? Търсеше ли постоянно Моята Защита?“ За съжаление, отговорът е „Не“.

В някои случаи обаче вие не напредвате, защото собствената ви душа е недоволна от вас. Трябва да знаете, че вътре във вас има някой, който иска постоянно да се усъвършенствате, и това е вашата душа. Някои души са по-строги от другите. Те искат тялото, виталът, умът и сърцето да са по-съвършени, и затова, когато търсещите правят грешки, много често собствените им души ги наказват.

Винаги казвам, че вашите несъвършенства са мои несъвършенства, затова правя усилия заради вас във всички посоки и се боря с душите ви. Аз съм по-силен от вашите души и много, много пъти съм се намесвал, за да сведа до минимум или да намаля наказанието. От друга страна, в много случаи е трябвало да се подчиня на душите ви, защото вашите престъпления са били много сериозни.

И така, щом правите грешки, трябва да сте готови да страдате – не само в света на стремежа, където напредъкът ви е възпиран по различни начини, но и на телесно ниво от болести, наранявания и други проблеми. Нямате представа колко често вашите собствени души ви наказват с най-различни неразположения, които може да траят броени месеци или много години. И не само вашите души ви наказват, но и душите на други ученици. Ако някой се стреми много искрено, предано и душевно, а вие проявявате емоционалната си привързаност към него или по някакъв начин нарушавате стремежа му, то душата на въпросния човек може да ви отмъсти. Това е като да нахлуете в територията на някого, който не ви иска там. Вие сте натрапник и затова душата на другия човек ви наказва.

Не мога да твърдя, че хората, чийто стремеж е нарушен, са най-добрите ми ученици. Съвсем не! В много случаи те също имат всякакви трудности. В духовния живот те всъщност може изобщо да не превъзхождат онези, които им пречат. Само че душите им не искат те да падат по-ниско, отколкото вече са паднали. Затова, когато другите застрашават сегашното им ниво на стремеж и посветеност, душите се гневят.

Когато съзнателно извършите някакво вътрешно духовно престъпление, вие може би си мислите, че никой не знае. Но вашата душа знае и душата на другия човек също знае. Ако някой е откраднал, той може да не бъде наказан веднага. Ще има съд и какво ли още не. Случва се той да получи наказание след две или три години. Така и вие понякога не бивате наказани незабавно за вътрешните си престъпления, и затова си мислите, че провинението не е било сериозно, или дори че може би не сте сторили нищо лошо. Ала не, наказанието просто чака. В много случаи хората са започвали да получават наказание в света на душите след четири, пет, шест или десет години. През това време те може напълно да са забравили, че са извършили престъпление в света на душите. Наказанието обаче все пак идва.

Толкова често умолявам душите и дори ги заплашвам, но те искат от вас съвършенство. Те не желаят да бъдат нападани от тъмните сили на други ученици или от собствените си тяло, витал и ум. Няма как да ви говоря открито, че душата на този човек е направила това, а душата на другия е направила онова, но ви казвам като цяло колко често душите на момчетата наказват душите на момичетата и обратно. Тогава вие страдате много в света на стремежа или на телесно ниво. Страдате не защото тъмните сили са ви нападнали, а защото сте си позволили да таите в себе си тъмни сили. Дори сега тялото, виталът и умът на много от учениците понасят последствията.

От една страна, тъмните сили наистина ви нападат. Някои от тези, които страдат, изобщо не са въвлечени в емоционалния свят. Много от вас обаче също търпят наказание от собствените си души или от душите на тези, които са разстроили. Може да се увлечете за кратко по това момче или онова момиче, а после това да премине. Но докато безпокоите тези хора с емоционалните си мисли, душите ви отбелязват това и силно се отвращават. И по-късно, по много начини и много месеци или години наред, те продължават да ви наказват.

Затова ви моля: бъдете много, много внимателни. Ако ви споходят емоционални мисли и си позволите да им се отдадете, ще видите какво ще стане след три, след шест месеца или шест години. Тогава, дори да водите най-чист, най-добър живот, ще страдате. И може би ще си казвате: „Сега съм на върха на стремежа си. Защо страдам толкова телесно, витално и умствено?“ Вие съвсем сте забравили, но преди много време съзнателно и преднамерено сте посели лошото семе и сега то е покълнало, станало е фиданка и дърво.

Така че много от вас изобщо не напредват в духовния живот заради тъмните сили, на които съзнателно или несъзнателно сте позволили да ви нападат. Много, много пъти през годината вие сте правили най-злощастни и пагубни грешки. Не можете да преброите дори съзнателните грешки, които сте направили, да не говорим за несъзнателните. Само че несъзнателните грешки са също толкова опасни и пагубни, колкото и съзнателните, затова трябва да се отнасяте към тях много, много сериозно. Ако несъзнателно докосна огън, наказанието е същото, както ако съм го направил съзнателно.

Затова не бива да търсите прошка само за съзнателните си грешки. Някои лоши ученици ще проклинат Бог и ще казват: „О, Господи, защо ми позволи да направя тази грешка? Защо допусна това наказание в живота ми?“ Значи горкият Бог е виновен. Той обаче ще ви отвърне: „Защо трябваше да оставаш несъзнателен?“ Ако сте приели духовния живот, ваш неотменим дълг е да сте винаги съзнателни. Щом станете съзнателни и спрете да си позволявате грешки, напредъкът ви във вътрешния и във външния живот ще е по-бърз и от най-бързия.

Когато направите сериозна грешка, съзнателна или несъзнателна, трябва веднага да заплачете за прошка. Ако не помолите Всевишния да ви прости, враждебните – или да ги наречем отрицателни – сили ще придават все повече сила на вашето престъпление, докато се превърне то във вътрешен тумор и ви унищожи напълно. Тогава собствените ви недостатъци ще се засилят, ще се задълбочат и ще приемат формата на високомерие, фалшива гордост, грубост и небрежност. Затова със стремежа си, с живота си на молитва, с медитацията си, с живота си на посветеност и единство с Божията Воля трябва да молите Бог да ви прости всички ваши грешки, съзнателни и несъзнателни. Трябва също така да Го молите да просветли несъзнателните ви грешки, за да си дадете сметка за тях и да не ги повтаряте. Тогава Бог ще ви просветли, за да излязат наяве несъзнателните ви грешки и да си кажете: „Ето нещо, което не приех за грешка или слабост в живота си.“ С такова просветление ще можете да разберете несъзнателните си грешки и да избегнете повтарянето им.

За съжаление, много ученици не вярват в опрощението. Само че ако грешките ви не са простени, вие никога няма да имате чистота в сърцето, тялото, витала и ума си и няма да можете да получавате нищо от Бог. Душата винаги получава от Бог, защото тя е винаги чиста. Сърцето обаче не винаги е чисто, а тялото, виталът и умът са тъмна джунгла. Затова, ако грешките не са простени, не може да има пречистване на тялото, витала, ума и сърцето. А щом липсва чистота, тогава в тези части на съществото няма как да има възприемчивост, и божествените сили, за които се молите, няма никога да могат да навлязат трайно в живота ви. Само ако Бог прости грешките ви и придобиете чистота в цялото си съзнание, ще успеете да увеличите възприемчивостта си и да получите в изобилие божествените качества на Всевишния.

Ако стремежът ви е много силен и дълбок, Всевишният ще милее за вас, душата ви ще милее за вас и аз ще милея за вас. Ако никога не постъпвате зле, то Бог ще ви сочи само слънчевия път. В противен случай обаче ви е нужна Светлината на Опрощението. Затова най-добре е всеки ден, преди лягане, да се молите на Всевишния да ви прости допуснатите грешки. Това не е християнската философия, която казва, че всички сме грешници. Не, говоря само за съзнателните или несъзнателни грешки, които правите във всекидневието си. Трябва да молите Всевишния да ви ги прости. Тъкмо днес [Рождество Христово] е особен ден. Днес се е спуснала безгранична Светлина. Затова се молете на небесната Светлина, молете се на Всевишния за опрощение и за просветляване на несъзнателните ви грешки.

Както знаете, аз съм написал много песни за прошката. Но една конкретна песен – Jiban Debata – е най-възвишена, като свещените санскритски мантри. Ако можете да пеете тази песен от самите глъбини на сърцето си, вие ще получите не само прошка, но и истинско пречистване и истинско просветление. Просвет¬лението и пречистването са свързани, те са неразделни. Ако има пречистване, тогава просветлението идва. Ако просветлението дойде, трябва да има и пречистване. Затова трябва да плачете едновременно за пречистване и просветление.

Особено когато пеете думите daki animesh [„безсънно Те призовавам“]) и jagater tran [„О, Спасителна Реалност на света], трябва докрай да отдавате цялото си сърце. В този момент трябва да чувствате, че не сте нищо друго освен сърце, устремено сърце. Чувствайте, че векове наред сте се стремили и сега, пеейки тези думи, сте станали сърце. Аз моля всички ви да пеете тази песен много, много, много душевно, така че нашият Възлюбен Всевишен да ви прости и да ви даде нова надежда, ново вдъхновение, нов стремеж и нова посветеност.

Когато изпълнявате моите песни, много от вас пеят съвсем вярно. Ако обаче не пеете душевно, не получавате почти нищо. Дори да е отличен певец, ако човек не пее душевно и посветено, неговата божественост не се проявява в пеенето му и в такъв момент той е много далеч от Бог. Много прочути музиканти и певци са нищожни в духовно отношение. Според техните стандарти, според тяхното разбиране и осъзнаване на музиката, изпълненията им са съвършени. Но къде е в тях чистотата, къде са божествеността и върховната реалност?

Някои от индийските религиозни учени пеят санскритските мантри като папагали. Затова те са много, много далеч от осъзнаването на Бог! А има искрено търсещи, които може и да произнасят грешно някои санскритски думи, но рецитират и пеят най-душевно. Тези търсещи получават от Бог Неговата най-висша Наслада и Мир.

Само ако съзнателно искате да напредвате и ако чувствате постоянна потребност от напредък, вие ще получавате огромна радост и истинска наслада от духовния си живот. Ако един щангист успява да вдигне днес пет фунта повече от вчера, той изпитва огромна радост. Ако вие успеете сега да изпеете една песен по-душевно от предишния път, ще изпитате огромна радост. Същевременно има някои безчувствени ученици, които искат да бъдат в лодката, но не и да напредват. Смятат, че щом са в лодката, това е достатъчно. Те обаче трябва да знаят, че ще изпитват радост само от напредъка – дори да е съвсем незначителен. На някои отлични ученици им се струва, че са достигнали най-голямата си висота и не могат да отидат по-далеч във всеотдайността и стремежа си. Стават самодоволни и си казват: „Направих толкова много за моя Гуру. Как мога да надмина това?“ Само че тази представа е наистина достойна за съжаление. Ако работите двадесет и четири часа в денонощието, Гуру ще ви дава всеки ден по двадесет и пет часа. Без значение колко високо сте стигнали, вашият ум трябва да бъде убеден, че това не е крайната ви цел. Духовният живот е неродено и безсмъртно пътуване. Аз съм осъзнал Бог и сега непрестанно се боря за проявата на Бог. Няма край, защото Самият Всевишен постоянно разширява Своите собствени възможности; Вечността, Безкрайността и Безсмъртието Си разширява Той. Всичко се разширява.

Тази година [1987] ще можете да постигнете небивал напредък в света на стремежа. Дори да сте били с нас десет, дванадесет, петнадесет или Бог знае колко години, през тази една година ще можете да напреднете неимоверно много в сравнение с постигнатото досега. И по отношение на проявата в живота ви също можете, заедно и поотделно, да успявате без ограничения.

Преди да започне годината, аз вътрешно виждам с третото си око какво ще се случи. Не мислете, че това, което казвам, се отнася само за мен. Не, не, нищо не се отнася за мен! Аз не се нуждая от небивал вътрешен напредък в стремежа си и от неограничен външен успех в проявата. Не са ми нужни тия неща, не ми е нужно нищо. Ако вие наистина участвате, ако станете неделима част от моята мисия и моето прозрение, тогава казаното определено се отнася за вас.

Аз може да ви кажа да съберете 13 000 души на концерт и да направите това или онова. Но за чий напредък? Христос не е изнасял концерти и други подобни, но неговата светлина се е разпростряла надлъж и нашир по света. Така е и с Кришна, Буда и други духовни Учители. Само че когато организирате концерти и правите други неща, за да разпръсквате светлината на вашия Гуру, вие имате златната възможност да проявите собствената си божественост. Вие наистина притежавате божествени качества и аз искам те да се увеличават безмерно. Затова, ставайки неделима част от моята проява, вие извеждате напред собствените си качества и ги умножавате астрономически.

На мен не ми е нужно да напиша още една поема или песен, да изнеса още една беседа. Не е нужно да правя нищо, и все пак моята светлина ще се шири. Но ако не ви насърчавам да проявявате, ще сте по-зле, отколкото сте сега. Затова моето насърчение приема такава форма: аз имам богатството, вие го раздавайте, раздавайте, раздавайте. И ако не го правите, други ще го раздават, когато напусна този свят. Ако не правите това или не можете да го правите, докато съм на земята, тогава други ще го сторят. Аз обаче чувствам, че вие можете. Затова непрекъснато ви насърчавам и ви вдъхновявам.

Ако обичате напредъка си и ако той ви носи радост, трябва да правите това, което е необходимо за напредъка ви. Едно нещо, което ви казвам да имате, е ентусиазъм, ентусиазъм, ентусиазъм. Докато сте в лодката, трябва всеки ден да засилвате вашия ентусиазъм, порив и решителност.

Ако се появи някаква идея и не работите по нея, то вие сте изгубени. Ще кажете, че утре ще придобиете по-високо и по-дълбоко вдъхновение и повече ентусиазъм, но вие просто се самозалъгвате. Затова, ако сте вдъхновени да направите нещо, направете го веднага. И ако не сте вдъхновени, трябва да създадете вдъхновение и ентусиазъм.

Ентусиазмът е възприемчивост. Божието Състрадание е действало във и чрез човешките същества като ентусиазъм. Някои ученици преди шофираха с часове, за да дойдат в Центъра. Тогава нямаше съпруг или съпруга, нямаше деца, нямаше приятели. Целият им живот беше единствено в това – да са със своя Гуру. Сега, когато срещите ни са само на няколко пресечки от дома им, те постоянно мислят за децата си, за родителите, за приятелите и роднините си. И те не само поддържат връзка с тях, но и си намират всъщност още приятелства и още задължения. Затова сега те нямат време за духовния живот. Така става, когато си отиде ентусиазмът. Има ли ентусиазъм, няма невъзможни неща. За Бог сме готови да пребродим света надлъж и нашир. А щом изгубим ентусиазъм, дори най-малкото усилие ни идва в повече.

Новата година започна с такава голяма надежда, вдъхновение и стремеж. Сега е времето да си върнете ентусиазма, който сте имали някога, при стъпването си на пътя. И с нов ентусиазъм, с нова решителност победете слабостите си. Някои хора се предават, щом сгрешат, защото имат чувството, че ще е невъзможно да успеят някога. За тях духовният живот е свършил. Но дори да сте се проваляли в нещо дълги години, не смятайте, че сте обречени на разочарование. Не можете да кажете, че няма никога да успеете, защото години наред не сте съумявали да преодолеете вашата несигурност или завист. Чувствайте, че победата над слабостта е предизвикателство за вас. И щом веднъж я преодолеете, вие непременно ще успявате отново, отново и отново.

Да кажем, че тази стая е била тъмна години наред просто защото не ѝ е провървяло да се електрифицира. Щом обаче са прокарали до нея електричество, светлината е грейнала след секунда. Във вашия случай имате духовен Учител, който е като електротехник. Ако само ми позволите да вляза в тъмната ви стая и да работя там, то един ден ще мога да я осветя за миг. Само че вие не ми давате да вляза в стаята на сърцето ви. Не ме допускате дълбоко в себе си, съпротивлявате се яростно!

Отново и отново ви казвам да медитирате, да медитирате, да медитирате и да се молите за Светлината на Опрощението. Ако стремежът и възприемчивостта ви са достатъчно големи, Божието Състрадание непременно ще премахне тъмните сили, които ви причиняват толкова много проблеми, и ще увеличи светлината в душата ви, за да попречи тя на тези сили да ви нападнат и да унищожат вашия стремеж и посветеност. Стремежът е вашата роля, а Състраданието и Опрощението са ролята на Бог. Колкото и грешки да направите, Бог жадува, жадува да ви прости, ако Му дадете възможност и имате ентусиазма и решимостта да постъпвате правилно и да не повтаряте все същите грешки отново и отново, година след година. Щом получите прошка, ще изпитате най-сладостно чувство в сърцето си и в тази сладост ще усетите истинска чистота. Ако имате в сърцето си тази невероятна сладост, вие ще знаете, че Бог ви е простил. С това сладостно усещане ще изпитвате силен порив и решителност да радвате Всевишния по Негов Начин, и ще чувствате, че сте само за Него. И така, почувствате ли тази сладост и порив да радвате Бог, вие ще знаете, че Бог ви е простил. Тогава, след като Той ви е простил, ще видите как ще изчезнат много от вашите телесни, витални и умствени страдания.

Когато взимате правилно решение и държите само да зарадвате Бог, вашия Възлюбен Всевишен, ще можете да чувствате колко много Радост получава от вас Всевишният. Да радвате Бог е това, което всъщност искате. Именно защото това е, което всъщност искате, Бог не изпълнява земните ви желания. Бог е всемогъщ. Само за миг Той може с лекота да изпълни всички ваши земни желания, взети заедно. Но ако го стори, вие ще сте тези, които ще се почувстват много нещастни. Всеки път, когато Той удовлетворява живота ви на желания, вие се отдалечавате с една крачка от Него. Така че ако Бог ви послуша и удовлетвори живота ви на желания, ще обвините Него. Сами сте го поискали, но ще кажете: „О, Господи, ако си толкова добър и състрадателен, защо изпълни желанията ми? Сега с живота ми на стремеж е свършено!“ Затова Бог иска да ви даде само това, което устременото ви сърце искрено желае, и от което вътрешно се нуждае устременият ви живот.

Може да попитате как да различавате живота на желания или разумния човешки живот от живота на стремеж. Това е много, много лесно. Животът на желания е „моят“ начин, животът на стремеж е Божият Начин. „Моят“ начин казва: „О, Господи, Ти ме зарадвай сега, а после аз ще Те зарадвам някой ден по Твой Начин. Първо Ти ме удовлетвори, а после, когато съм удовлетворен, аз ще започна да радвам Теб.“ Но това е толкова глупав начин да се опитваш да зарадваш Бог! Защото в деня, когато Бог ви зарадва по вашия начин, малкото стремеж, който сте имали, ще бъде изцяло сринат. И онези златни дни, в които ще зарадвате Бог по Неговия Начин, няма никога да дойдат. Казвам ви, те няма да дойдат, няма да дойдат!

Животът на стремеж, който е Божият Начин, казва: „О, Господи, моля Те, дай ми способността да Те радвам винаги по Твоя Начин. И започна ли веднъж да Те радвам по Твоя начин, не ми позволявай никога, никога да се опитвам да Те радвам по мой начин.“ Затова, ако имате истински стремеж, ще кажете на Всевишния: „ Днес Ти ме направи способен да Те зарадвам по Твой начин. Дай ми способността да Те радвам по Твоя Начин всеки час от всеки ден.

За съжаление, учениците радват Всевишния пет секунди на час, а през останалата част на деня или през следващите десет дни молят Бог и очакват от Него да ги зарадва по техния начин. Ако сте радвали Бог двадесет дни и след това Го помолите да ви зарадва по вашия начин за пет секунди, Той може и да го стори. Само че докато Той ви радва пет секунди, вие ще изгубите всичко божествено, което сте получили, радвайки Бог по Неговия Начин. Двадесет дни сте работили много усилено, за да придобиете нещо, а можете напълно да го изгубите за пет секунди! Тогава ще трябва пак да започнете пътуването си отначало. Спечелили сте малко пари и после сте ги загубили, така че отново ставате просяци. Можете да забогатявате всеки ден, а до вечерта отново да обеднявате.

Бог е за тези, които са напълно искрени и напълно решени да станат Негови избрани инструменти. Ако сте напълно решени да станете Негов избран инструмент, Той ще ви вдъхновява, ще ви помага и ще ви води към Най-Висшето. Затова трябва да решите какво всъщност искате. Най-Висшето, Най-Дълбокото, Пределното и Абсолютното не са просто думи. Те са реалности, несъмнени реалности, които можем да постигнем само ако радваме Бог по Божия Начин. Вярно, тъй като сте все още на пътя, душата ви радва Бог двадесет и четири часа в денонощието. Ала не е достатъчно само душата ви да радва Бог. Не! Вашето сърце, умът, виталът и тялото ви трябва също да радват Бог.

През повечето време сърцето наистина слуша Бог, но има много, много случаи, в които сърцето не се вслушва в Божията Воля. Тъй като е близо до сърцето, виталът прониква в него и го лишава от единството му. А за ума е дори по-трудно да приема Божията Светлина, отколкото за витала, защото измамният ум е безкрайно по-лош от витала. В началото виталът много често е неспокоен. После се изморява и се предава на сърцето. Но умът винаги смята, че знае всичко и има всичко, от което се нуждае и което иска. Струва му се, че е под достойнството му да взима от сърцето каквото и да било. Така че непослушанието започва от ума. Сърцето се покорява на вътрешната божественост и се предава на Божията Воля безкрайно повече от ума, витала и телесното съзнание. Дори сърцето обаче не винаги слуша Бог така, както Го слуша душата.

Трябва все пак да знаете, че не всички души имат еднакви способности; някои от тях са ограничени. Вашата душа може да не е толкова развита или напреднала, колкото нечия друга. Но ако душата ви, според възможностите си, радва Бог по Неговия Начин, то благодарение на безусловното ви предаване тя постепенно, постепенно ще израсне повече и ще може да радва Бог по един по-извисен начин.

Ето как става: душите, които не са така зрели или напреднали като другите, са подобни на малки деца. Бащата ще помоли детето да му подаде чаша вода, докато от порасналия си син ще поиска да му донесе нещо тежко. Но ако и двамата му се подчинят радостно и предано, той ще е еднакво доволен от тях. Детето е способно само да му донесе чаша вода, но го прави радостно, предано и безусловно, затова бащата е много доволен от него. Един ден обаче детето ще порасне. И тогава, ако бащата му каже да донесе нещо тежко, например пишеща машина, то ще донесе пишеща машина. Но ако детето не използва възможността си да донесе чашата вода радостно, предано и безусловно, ще може ли то някога да направи нещо безкрайно по-трудно?

Казвам ви, душата не е умствена халюцинация. Когато за душата говорят духовни Учители и други хора, осъзнали Бог, за тях тя е по-реална от тялото, витала, ума и сърцето. Душата е пробудената част от реалността и тя е онази част, която винаги слуша Бог. Затова се отнасяйте към душата си много, много сериозно във всеки момент от вашия живот. Вие не можете да видите душата с очите си, защото сте още неопитни, но аз мога да я видя, защото съм опитен. Познавачът в която и да е област може да прави много неща, които другите не могат. Един учен вижда много неща, които аз не виждам, но не казвам, че те не съществуват. Те наистина съществуват. Така че вие наистина имате душа и можете да се свързвате свободно с нея така, както аз го правя. Това е само въпрос на развитие, развитие, развитие.

Това е годината на небивал напредък във вътрешния стремеж и неограничен успех във външната проява. Постарайте се да повтаряте тези думи всеки ден: „Небивал напредък във вътрешния стремеж, небивал напредък във вътрешния стремеж, неограничен успех във външната проява, неограничен успех във външната проява,“ и чувствайте тяхната реалност, дълбочина и сила. По толкова много начини, знайни и незнайни, ще ви се помогне от вътрешния свят. Колкото и пъти да сте се проваляли в миналото, тази година ще получите огромна вътрешна сила. От друга страна, колкото и много години да сте имали успехи в някоя област, тази година ще можете да засилите удивително напредъка си. Дори да сте преуспявали в нещо години наред, няма предел за напредъка, който можете да постигнете. Тъй като годината е толкова важна, вие сте способни да увеличите вашия стремеж и посветеност далеч отвъд въображението си.

Говоря ви за положителната страна, но има и отрицателна. Аз винаги казвам, че ножът има силата да убие някого, както и силата да разреже плодове, за да бъдат споделени с някого. Така и божествената Светлина, от която носим много малко в себе си, е способна да ни даде най-бърз напредък. От друга страна, ако Бог види, че някои от Неговите деца не се възползват докрай от тази възможност, Той ще се разочарова и отврати и ще си вземе назад тази Светлина. Тогава ще сме се провалили напълно в духовния живот.

Тази година ви е дадена златна възможност, затова се надявам да напредвате най-бързо. Вие определено, определено сте избрани от Бог, затова не можете да спите така, както спят безброй други хора. Не ви е даден сънят на невежеството! Светостта, силата, любовта и божествената светлина, които сте имали – все още ги имате. Това ви държи на пътя. Вие обаче трябва да ги увеличите, и тази година несъмнено можете да го направите. Казвал съм тези неща много, много пъти, но всеки път, когато ги говоря, във вас влиза повече мощ, повече сила. Затова, мили мои, отнесете се сериозно и тази година го направете, направете го, направете го!

Прошка и благодарност²

Има обаче и друг начин да гледаме на прошката. Бог иска да бъдем на известна висота, за да можем да получаваме Неговата Ласка, Любов, Състрадание и Благословии, но точно сега ние не сме на това ниво. Затова Бог ни умолява: „Издигни само малко съзнанието си и се изкачи на това ниво. Тогава ще мога да ти дам Моята Любов, Моето Състрадание и Моите Благословии.“ Човешкият ни ум може да нарече това опрощение, но Бог не мисли за нашите вътрешни и външни престъпления. Той иска просто да издигаме съзнанието си, за да усилим възприемчивостта си и единството си с Него. Така Той ще може да ни дава повече Състрадание, повече Светлина и повече Любов.

И така, когато ви казвам да плачете за прошка, аз ви умолявам да се изкачите до определено ниво, за да може Всевишният в мен да ви даде нещо. Ако сте отличен ученик, ще ви боли, когато не послушате своя Гуру и не дойдете на това ниво. Но какво правите вие? Много често просто се озъртате наоколо и виждате, че някой друг вече е стигнал това ниво. Тогава се натъжавате и отчайвате. По този начин правите две грешки. Първо не се опитвате да дойдете там, където искам да бъдете, а после завиждате и се отчайвате, защото сте видели, че някой друг е там.

Ако аз искам да ви дам нещо, трябва да се приближите до мен, за да го получите. Ако съм над вас, значи е нужно да се изкачите поне донякъде, за да можем да си говорим. Трябва да стигнете, да кажем, до първото стъпало на стълбата. Понякога виждам, че получавате от мен толкова много, толкова много – или, нека кажем, от Всевишния чрез мен – и тогава наистина се издигате до това ниво. В такъв момент аз съм най-щастливият човек. Вие може да си кажете: „О, Гуру ми е простил, иначе нямаше да е толкова добър и състрадателен към мен.“ Но аз не си и помислям за това, което сте направили. Щастлив съм обаче, защото вашето съзнание е малко по-високо и сега мога да ви дам повече любов, повече грижа, повече благословии.

После идва въпросът за степента – степента на вашата възприемчивост. Аз може да искам да ви дам десет долара, но вие се задоволявате само с два. И колко хитро оправдавате после вашата липса на възприемчивост! Казвате на света: „Гуру искаше да ми даде десет долара, но аз взех само два, защото ми стигаха. Мога да се справя с два долара, така че не ми трябват десет.“ Аз обяснявам това с пари, но с обичта, състраданието и благословиите е съвсем същото. Искам да ви дам ето толкова, но вие казвате: „Не, ако получа капка състрадание, това ми стига.“ Аз искам да ви дам много, защото зная, че само така ще мога утре да ви дам още повече. Вие обаче искате да вземете само една капка. И вашият коварен ум много хитро ви убеждава, че постъпвате правилно. Но ако излезе на преден план вашето мъдро сърце, ще си кажете: „Щом той иска да ми даде десет долара, защо да се задоволявам само с два?“ Трябва да взема десетте долара, ако искам да го зарадвам по негов начин.“ Затова, ако сте наистина искрени и чувствате единството си с мен, ще се натъжите, ако не получите всичко, което искам да ви дам. Ще си кажете: „Той искаше да ми даде толкова много, а аз взех толкова малко. Не получих всичко възможно, защото възприемчивостта ми е толкова слаба. Заблуждавам се, ако твърдя, че мога да се справя с толкова.“ Не можете да се справите с толкова.

Такава размяна се извършва между Бог и хората всеки миг. Бог дава, а ние получаваме. Човешкият ум ще каже: „Бог ще е доволен и щастлив, че не Му се е наложило да ми даде толкова много.“ Само че Бог няма да е доволен. Ако даващият е обикновен човек, той може да помисли: „О, толкова се радвам, че срещнах такъв глупак, който се задоволи с два долара. Толкова съм доволен, че не се наложи да му дам десет.“ А глупакът, получил само два долара, също е доволен, защото може да каже на света: “ Мога да се справя.“ Тук даващият е измамник, а получаващият е глупак.

Бог обаче се натъжава, когато не взимаме от него толкова, колкото Той иска да ни даде. Защото в такъв момент ние не проявяваме благодарността, която ще увеличи нашата възприемчивост. Бог не примира за нашата човешка благодарност. Когато един обикновен човек даде нещо на друг, веднага възниква чувство за отделеност. Той смята, че щом е дал нещо на еди-кого си, другият човек трябва да е благодарен. Ала Божията представа за благодарност е съвсем различна. Когато става дума за даване и получаване в духовния свят или между божествените страни на самите нас, тогава този, който дава, е също толкова благодарен, колкото и получаващият.

Когато искам да ви дам моите благословии и светлина, аз съм много благодарен, ако успеете да ги получите, защото това показва вашето единство с мен. И аз съм наистина благодарен и наистина се гордея с вас, ако вземете всичко, което искам да дам. А когато видя, че не го взимате, се натъжавам. Ето, виждате как благодарността идва от двете страни. Аз проявявам моето благодарно единство с вас, като ви давам това, което имам, а вие проявявате благодарното си единство с мен, като взимате това, което давам. В това има взаимна благодарност и взаимно единство. Това е нещо толкова сладостно!

Всеки ден имаме златната възможност да отправяме благодарността си към нашия Господ Възлюбен Всевишен във всичко, което правим. Няма и една секунда, в която да не можем да благодарим на Бог. Погледнете мен. Тялото и умът ми страдат толкова много поради единството ми с моите ученици и с човечеството. Но макар да изпитвам такава непоносима болка, във вътрешния свят аз казвам на Бог: „Толкова съм Ти благодарен, че мога радостно да търпя тази болка. Ти получаваш преживяване във и чрез мен, мой Господи, и аз съм толкова благодарен, че не се бунтувам срещу Теб. И още, много съм Ти благодарен, че имам ученици, които ще ме масажират двадесет и четири часа в денонощието, ако поискам. Те може да не ме излекуват, но поне могат да ми дадат малко облекчение, и аз съм Ти благодарен за него.“ А дори да нямах никакви ученици и да живеех като обикновен човек, пак щях да мога да кажа: „О, Господи, колкото и остра да е болката ми, тя можеше да е безкрайно по-тежка. Много съм Ти благодарен, че не съм в болницата.“

За хубавите неща ние, разбира се, благодарим на Бог. Но дори да сме имали лоши преживявания, например лоши мисли, пак можем да изразим благодарност. Има два начина. Единият е веднага да сравним това, което се случва сега, с предишно, още по-тежко преживяване. Ще видим, че лошите, небожествени, нечисти мисли, които са ни споходили днес, са нищо в сравнение с това, което сме изпитали в онзи ужасен ден, когато сме страдали толкова жестоко. Тогава ще можем да кажем: „В момента съм лош, но съм толкова благодарен на Бог, защото все пак съзнанието ми е много по-високо, отколкото беше в онзи ужасен ден.“ Или можем да се сравним с това, което сме били преди десет години. Тогава ще кажем: „О, Господи, много съм Ти благодарен, че днес не съм толкова лош, колкото бях преди десет години.“ Това е най-добрият начин – да сравним сегашния си живот с предишния.

Другият начин е да сравним себе си с обикновените хора, които ни заобикалят. Можем да се огледаме наоколо и веднага ще видим лишени от стремеж хора, които са безкрайно по-лоши от нас. Тогава ще можем да си кажем: „О, Господи, поради Твоето Състрадание аз съм безкрайно по-добър от тези хора. Можех да съм толкова лош – като него или нея – но Ти си ме запазил много по-добър. Ти си толкова добър, толкова състрадателен към мен.“

Така че можем да благодарим на Бог без значение какво е съзнанието ни. Ако мислите ни са добри, можем да кажем: „О, Господи, аз съм Ти благодарен, защото колкото и да съм лош сега, преди няколко години бях безкрайно по-лош. Поради Твоето Състрадание поне станах човешко същество.“

От друга страна, трябва да знаем, че ако съзнанието ни е ниско, можем веднага да спрем лошите си мисли със силата на волята си. И ако мислите ни са добри, със силата на волята си можем да ги укрепим. Тя несъмнено може да заличи лошите ни мисли и да премахне тъмните сили в нас. Със силата на волята ние можем също така да придадем повече енергия на добрите си мисли и да умножим добрите си качества. Така че, ако използваме както трябва силата на волята си, можем да правим в живота си чудо след чудо. И дори да не развием с молитвата и медитацията си нашата сила на волята, ние все пак можем да правим тези неща с искрен стремеж и с искрен вътрешен плач. Затова се молете и медитирайте и засилвайте стремежа и благодарността си. Тогава наистина ще видите разликата в живота си.

Част III — Въпроси и отговори за прошката

4. Въпрос: Наистина ли жънем всичко, което посеем, от всяка мисъл, от всяко действие?³

Ако едно дете удари друго, то знае, че ще му отвърнат с удар. Какво ще направи тогава? То веднага ще отиде при баща си, който е по-силен и ще го защити. Тук Бащата е Всевишният. Ако се сдружите с невежеството, а после то поиска да ви погълне, и вие изтичате при Бащата преди то да успее да ви разкъса, тогава Бащата ще прояви върховното си Състрадание и ще ви избави от невежеството. Всичко зависи от това колко Състрадание можете да получите от Всевишния.

5. Въпрос: Как Всевишният просветлява миналото?⁴

6⁵

7. Въпрос: Как получаваме Божието Опрощение?⁶

Това ще е единствената ви квалификация. В обикновения живот хората притежават много квалификации. Имат една университетска диплома, друга диплома и т.н. Духовно търсещият обаче ще заяви, че има само една квалификация. Той ще каже или „Аз съм Опрощението на моя Господ,“ или „Аз съм Състраданието на моя Господ,“ или „Аз съм Любовта на моя Господ.“ И така, ако някой ви попита какви са вашите квалификации, веднага ще отговорите: „Състраданието на моя Господ е единствената ми квалификация,“ или „Опрощението на моя Господ е единствената ми квалификация.“ Това не е просто фалшиво смирение, защото в най-съкровените дълбини на сърцето си вие наистина чувствате, че единствената ви квалификация е Божието Състрадание или Божието Опрощение. Това трябва да чувстват всички търсещи.

8. Въпрос: Ако направя нещо лошо и помоля Всевишния за прошка, как ще разбера дали Той ми е простил?⁷

Другият начин е да попитате духовния си Учител дали Всевишният ви е простил. Учителят ще може да ви каже. Той ще е много откровен. Или можете да се потопите дълбоко навътре за половин-един час и тогава ще разберете. Не позволявайте на никаква мисъл да влезе в ума ви. Всеки път, щом се появи мисъл, премахнете я, или пък почувствайте, че върху вас е кацнала муха и вие сте я пропъдили. Когато дойде друга мисъл, изгонете и нея. След известно време мухата-мисъл ще реши, че е под достойнството ѝ да ви досажда, и мисловният процес ще спре. Щом видите, че не идва никаква мисъл, просто задайте въпроса. Ако отговорът е „да“, значи Той ви е простил. Ако отговорът е „не“, Той не ви е простил. Така че можете да го направите по този начин или да попитате Учителя си. И повтарям за първия начин: когато завинаги сте престанали да постъпвате така, вие също ще знаете, че Той ви е простил.

9⁸

10. Въпрос: Ако човек чувства, че Бог е всеопрощаващ, няма ли тогава да му е по-лесно да прави грешки?⁹

При духовния Баща обаче, при божествения Баща, е различно. Когато стремящият се направи грешка и изтича при духовния Баща, той ще защити детето, стремящия се, няма съмнение. После Бащата ще се опита да влезе със Светлина в сърцето на стремящия се. Човешкият баща ще мъмри тайно, но божественият Баща няма да мъмри, защото знае, че упреците не помагат. Той се старае да види какво не е наред със стремящия се. Вижда, че има тъмнина, че има невежество, и си казва: „Ако сега вляза в стремящия се със Светлина, тя ще прогони тъмнината. Тогава Светлината ще просветли невежеството и ще го преобрази в познание и мъдрост.“ Тази мъдрост ще накара стремящия се да почувства, че трябва да остане мирен, спокоен и тих, да не търси конфликти и да не удря никого. Божественият Баща постига това със Светлина, вътрешна Светлина, като влива вътрешна Светлина в стремящия се. Човешкият баща ще защитава открито и ще мъмри тайно, защото не притежава тази чиста Светлина, божествената Светлина, с която да просветли мрака ни или да пропъди от нас враждебните сили.

И по двата начина изкушението ще бъде победено: божественият Баща ще го победи със Светлина, а човешкият баща – със строга дисциплина. Това обаче не означава, че ще продължаваме да грешим и после да отиваме при своя Баща за прошка, защото един ден ще проливаме горчиви сълзи, ако чуем някой да казва, че нашият Баща е имал слабост към нас.

11. Въпрос: Как да прощаваме несправедливостта?¹⁰

Хората, които според вас са много несправедливи, са извършили нещо небожествено, така е. Погледнете обаче собственото си обещание. Вие очаквате от тези хора съвършенство; смятате, че те трябва да правят всичко по съвършен начин. Съвършенството обаче идва само когато изпълним обещанието си. Нашето първо и най-важно обещание е дадено пред Бог: Него да удовлетворим и Него да осъществим на земята. Ние не сме изпълнили обещанието си и все пак очакваме от другите да изпълнят своето. Като духовни хора трябва винаги да виждаме къде сме сгрешили. Направили сме милиони грешки. Ако правим милиони грешки, Бог, разбира се, ни прощава. В противен случай нямаше да можем да съществуваме на земята. Щом Той е готов да ни прощава въпреки безбройните ни слабости и грешки, как така ние не можем да простим на някого?

Духовно търсещият веднага се обявява за избрано дете на Бог. Лишеният от стремеж човек, който тъне в удоволствията на невежеството, няма никога да се осмели да твърди това. Той не дръзва да обяви Бог за наистина свой. Вие обаче се осмелявате да твърдите, че сте избрано дете на Бог, просто защото притежавате зрънце от Божиите добродетели. Бог е добър, Бог е свят, Бог е съвършен, и вие в известна степен притежавате всички Негови божествени качества. Затова, ако едно от Божиите качества е опрощението и ако Бог ви прощава двадесет и четири часа в денонощието, не можете ли вие да простите на някого само за секунда? Ако вашият източник е способен да прави нещо до безкрайност, естествено е и вие да сте способни да прощавате или да давате просветление на другите, които са постъпили зле според вашите разбирания.

12. Въпрос: Как да помним, че трябва да прощаваме на света неговите слабости и да прощаваме на себе си нашите собствени слабости?¹¹

Ако не прощаваме на хората, когато постъпят зле, ако таим небожествени мисли за тях или искаме да ги накажем, ние няма никога да намерим истинско удовлетворение. За да удовлетворим себе си, реалността си, трябва да прощаваме и на другите. Прошката е просветление. Трябва да чувстваме, че като прощаваме на другите, просветляваме себе си, своето по-голямо, разширено Аз.

Какво става, ако не простим? Ние вдигаме на раменете си тежък товар. Ако съм направил нещо лошо и не се опитам да си простя или да се просветля, аз ще си остана с представата, че съм сгрешил. И всеки път, когато помисля за простъпката си, само ще увелича тежкото бреме на вината си. Подобно на това, ако другите са постъпили несправедливо с мен, то колкото повече мисля за това, толкова по-тежък става товарът на моя гняв и възмущение. Сега аз трябва да тичам към целта си. Ако метна нещо тежко на раменете си, как ще тичам? Ще виждам, че всички други бягат много бързо, докато аз едва ходя.

Винаги е за предпочитане да прощаваме на другите и да прощаваме на себе си. От друга страна, трябва да знаем кой на кого прощава. Аз като личност нямам право да прощавам на другите или дори на себе си. Божественото в мен е това, което ме вдъхновява да издигам съзнанието си към Светлината, към по-висшата Светлина, към най-висшата Светлина. Да простим означава да поемем към по-висша реалност. И когато стигнем най-висшата Реалност, ставаме едно с всеобхватната Реалност.

Всички ние сме неразделни части от един жив организъм. Ако имам само две ръце, аз съм непълен; трябват ми и два крака. Нуждая се от всичко, за да съм завършен, идеален и цялостен. Затова трябва да приема другите като съвсем свои. Първо ги приемам, после ги преобразявам. А кого преобразявам аз, ако не собствената си по-голяма, разширена реалност?

13. Въпрос: Как да разберем кога трябва да простим на някого, който ни е наранил, и кога трябва да отвърнем със същото?¹²

Когато обаче Христос видял как собствените му приближени постоянно се карат, той казал, че има добри хора, на които трябва да прощаваме, защото те искрено се стараят да постъпват правилно. Когато такъв човек е направил нещо лошо и ние му простим, той няма повече да го прави, защото ще знае, че е сгрешил. Ако му кажем: „Добре, направил си го. Не го прави повече,“ той ще се засрами и притесни. Ще се разкае, че е постъпил зле. Тъй като по природа е добър, този човек няма да го повтори.

Само че ако някой е скорпион или маймуна по характер, можем да му даваме шанс колкото пъти пожелаем, но той няма да промени характера си. Затова трябва да сме много строги към него. Ако човекът е като скорпион по природа и ние му дадем възможност, той просто ще ни убие.

14. Въпрос: Има ли граници Божието Опрощение?¹³

Част IV — Стихове за прошката

15. Две надежди

Две надежди неспирно пеят

Един ден аз ще обикна

Моят Господ Всевишен тайно ще ми каже,

16. Прости и забрави

Прости,

Забрави,

Прости и забрави,

вътрешен и външен.

17. Домът на сърцето ми

Домът на сърцето ми е място,

Пред дома на сърцето ми

Дървото на Божието Състрадание

18. Ако да прощаваш е божествено

Да грешиш е човешко.

не прекалявай.

то бъди сигурен,

19

Аз все се моля ли, моля на Бог

Бог все прощава ли, прощава

Божието сърце и душата ми чувстват,

и просветляваща игра.

20

Между светлината на твоята справедливост

ще трябва да избирам аз.

че на твоята страна да застана?

аз не само жадувам,

и да се превърна в него.

21

Не усмивката на моя Учител,

не състраданието на моя Учител,

е живият ми дъх,

22. Магическата Пръчка на Бог

Макар лично ти да си написал

сега копнееш да забравиш

Ето, магическата Пръчка

е протегната над самата ти глава.

23. О, светлина на опрощението от Висините

О, светлина на опрощението от Висините,

в моето плачещо и кървящо сърце,

24. Безкрайно говорене

Ти се отдаваш на безкрайно говорене,

Осъзнаваш ли какво си причиняваш,

Ти просто трупаш грижи

докато не се окажеш

Спри да бъбриш,

с Божието Състрадателно Око,

и Просветляващо Сърце.

25. Ти не си ми простил

Ти не си ми простил.

Ти не си ме обичал.

26. Съзнателно да се възгордея

Бог винаги гори от нетърпение

но държа ли аз на Неговата Прошка?

Какво искам от Него?

а потайно и съзнателно

27. Похвала за моята молитва

Аз моля Бог за прошка

Но после осъзнавам,

съм искал от Него.

е било само похвала

28. Готов съм да плача

Аз съм готов да изплача

докато не ме погълне докрай

29. Божието Опрощаващо Око

Божието Опрощаващо Око

над всички твои мъчителни страдания.

Божия избран Час.

30. Всеки път, когато избягам от Теб

Всеки път, когато избягам от Теб

аз виждам Очите Ти

и усещам Сърцето Ти

31. Учи другите на каквото ти се учиш

Учи другите на каквото ти се учиш

песента-опрощение

на твоя Възлюбен Всевишен.

32. Твоето порицаващо Око

Мой мили Господи,

силно и безрезервно обичам.

от Твоето порицаващо Око аз несъмнено,

33. Две места за скриване на несъвършенства

На две места можем да скрием

едното място е

а другото е

34. Този, който се страхува

Не се страхувай.

не може да бъде близо

и Божиите Опрощаващи Нозе.

35. Човешката неблагодарност

Божието Състрадателно Око

са в действие дори пред лицето

36. Бог прости на живота ми

Бог прости на живота ми.

да прости на околния свят.

37. Любовта може да разшири

Както прошката може да просветли

така и любовта може да разшири

38. Спокоен, но не и одухотворен

Не виждаш ли,

но не и одухотворен,

на Неговата Прошка?

Бог и Светлината на Неговата Прошка

39. Какво правиш в момента

Мой Господи,

какво правя,

какво правя в момента.

какво правиш Ти в момента.

и ми прощаваш.

40. Когато избирам

Когато избирам

слънцето на моята божественост

безграничната си мощ.

Когато избирам

луната на моето смирение

светлината на своята красота

41. Да станеш съвършен инструмент

За да станеш съвършен инструмент

всеки ден са ти нужни от Него две неща.

се нуждаеш от Неговото Състрадание,

твоят търсещ ум да преуспява,

През нощта

защото несъзнателно, ако не и съзнателно,

42. Друга напитка

Прости ми, мой Господи Всевишни,

Аз пих много и с радост

Сега искам да сменя напитката си.

без мярка и без принуда.

мой Господи,

43. Друг приятел

Прости ми, мой Господи Всевишни,

Аз се сприятелих

съзнателно и преднамерено.

Искам да приема светлината на мъдростта

веднага и завинаги.

мой Господи,

44. Аз не Те обичах

Прости ми, мой Господи Всевишни,

Аз не Те обичах

Няма ли да ми дадеш още един шанс,

няма ли?

45. Аз не Ти служих

Прости ми, мой Господи Всевишни,

Аз не Ти служих

в сърцата на търсещите странници,

Няма ли да ми дадеш още един шанс,

няма ли?

46. Аз не говорих на света

Прости ми, мой Господи Всевишни,

Аз не говорих на света за Теб

Няма ли да ми дадеш още един шанс,

няма ли?

47. Не Те проявих

Прости ми, мой Господи Всевишни,

Аз не Те проявих тук на земята

Няма ли да ми дадеш още един шанс,

няма ли?

48. Божията Прошка ме намира

Божията Прошка ме намира

Божието Състрадание ме отвежда

49. Ранното утро на живота му

Ранното утро на живота му

Късната вечер на живота му

50. Висотите на Божието Състрадание

Дълбините на Божието Опрощение

прикриват моята незначителност.

Висотите на Божието Състрадание

засилват и умножават моето величие.

51.

Мой Възлюбени Господи Всевишни,

може да не знаят,

как да ме направи Твой, наистина Твой.

52.

Аз винаги се моля на Бог за прошка,

Ако Бог ми прости,

53.

Ако успееш

ти непременно ще намериш начин

на Божието Опрощение.

54.

Уви, аз не знаех,

такъв тежък дълг

55.

Внимавай с миналото!

да направлява властно

но и цялото бъдеще.

56.

За човека най-трудното нещо на земята

че вчерашните злодеяния

57.

Ще осъзнаеш ли някога,

ще бъдат безпогрешно последвани

58.

Отново и отново

и молиш другите да ти простят.

да очакваш и да настояваш за тяхната прошка,

да правиш същата грешка?

59.

Мой Господи Всевишни,

и ми даваш нов шанс

заслужавам прошка,

искаш цялото Ти творение

60.

Ако мислиш,

ти трябва да осъзнаеш,

Своето безгранично Опрощение.

61.

Всеки ден Бог пише

до тези, които не са успели

и Състрадателни писма

да се явят отново на изпита.

62.

Божието Опрощаващо Сърце

твоите сълзи на разкаяние

сълзите си.

63.

Мой Господи,

когато ми простиш:

ударите на Твоето Сърце,

че Вселената на Твоето Опрощение

64.

Ако можеш да плачеш като дете

ти ще спечелиш Прошка от Всевишния.

Дори една кратка минута е достатъчна,

на сърцето ти

на живота ти.

65.

Бог

Неговото Опрощение

Само че наистина ли искаш

Своето Безусловно Опрощение

в морето на невежеството?

от първостепенно значение.

66.

Всеки ден

бездиханния дъх

67.

Колкото повече се опитвам

толкова по-бързо ме открива

68.

Моят Възлюбен Всевишен мина на пръсти

и остави на леглото ми

и Своето Опрощаващо Сърце.

69.

Когато ти прощава,

че ще прости

70.

За да угасиш пожара на желанията си,

на Божията Опрощаваща Светлина.

71.

Единственото място,

буйните пламъци на твоите емоции,

72.

Всичко в Бог

Ала Неговите стъпващи по земята

обичам най-много.

73.

Далеч отвъд моите „да“ и „не“

безкрайна Светлина на Опрощението

74.

Има два начина

Единият е да кажеш на Бог:

няма повече да правя така!“

„Мой Господи,

да живея съзнателно в Теб

75.

Неговото проницателно око

Неговото състрадателно сърце

Неговото опрощаващо единство

76.

Мой Господи,

когато ми простиш:

ударите на Сърцето Ти

но и чувствам,

е вселена на моето спасение.

77.

Знаеш ли

Той го е научил

и безпогрешно

собствения си непростим живот.

78.

Моите скърби и горести

когато получих Писмо с Опрощение

79.

Ако успееш

ти непременно ще намериш начин

на Божието Опрощение.

80.

Ако ти знаеш

то и Бог знае

81.

Слънчевият път към осъзнаването на Бог

и мъдро да простиш

82.

Бог ми е простил.

че Той все още не ме е изоставил.

Бог не ме е изоставил.

че да бъда Негов съвършен инструмент

83.

Още преди да узная

Той започна да рисува живота ми

Състрадателно Опрощение.

84.

Ти искаш да знаеш

в почивния си ден.

Той непрекъснато

85.

Забравянето

а понякога блаженство.

е винаги, винаги блаженство –

86.

Спасителю на човечеството,

прекланяме се пред Теб,

Обичаме Те,

Нашите красиви души са от Теб,

единствено за Теб.

87.

В Неговото Сърце е Състраданието.

В Неговите Нозе е Опрощението.

88.

Следвай, следвай всеки ден

на Божието Състрадателно Око

89.

Ако си готов

душевно и радостно,

Бог ще ти даде просветление

90.

Има само едно място,

и то е

Състрадателно Око.

Част V - 50 песни за прошката — композирани на коледното пътешествие 1986-1987

91. Khama tumi karbe jani — Ти ще ми простиш

Khama tumi karbe jani

Ти ще ми простиш, с тази надежда

92. Prabhu taba khama — Мой Господи, Твоето опрощение

Prabhu taba khama taba madhumoyi ankhi

Мой Господи, Твоето Опрощение е нектарно-сладостното Ти Око.

93. Shasti kothai — Къде е наказанието

Shasti kothai shasti kothai

Къде е наказанието, къде е наказанието?

94. Ke amare ogo karibe ajike khama — Кой ще ми прости днес

Ke amare ogo karibe ajike khama

Кой ще ми прости днес,

95. Basana duar ruddha kariya — Затвори днес вратата на желанията ми

Basana duar ruddha kariya

Затвори днес вратата на желанията ми,

96. Khamar jogya nahi ami jani — Прошка не заслужавам

Khamar jogya nahi ami jani

Прошка не заслужавам,

97. Shato aparadh kariyacho khama — Стотици мои престъпления Ти си простил

Shato aparadh kariyacho khama

Стотици мои престъпления Ти си простил

98. Khama lagi kandte habe — Дълбоко в сърцето си

Khama lagi kandte habe

Дълбоко в сърцето си

99. Bahire nehari — Във външния си живот

Bahire nehari bidhata tomar karuna plaban

Във външния си живот, мой Господи,

Във вътрешния си живот виждам

100. Puratane khama karite haibe — Аз трябва да простя миналото си

Puratane khama karite haibe

Аз трябва да простя миналото си,

101. Param pitar khama jani — Прошката на моя Абсолютен Господ

Param pitar khama jani amar lagi

Прошката на моя Абсолютен Господ, аз зная,

Нектарна Мечта за мен.

102. Param prabhur khama bina — Всичко е далеч, много далеч

Param prabhur khama bina

Bahu dure

Всичко е далеч, много далеч,

103. Bishal hriday nahi jage — Голямото сърце не може никога да се пробуди

Bishal hriday nahi jage

Голямото сърце не може никога да се пробуди

104. Tumi tomar kripar ankhi — Ти си Твоето Състрадателно Око

Tumi tomar kripar ankhi

Ти си Твоето Състрадателно Око.

105. Jibaner bhore kariyacho khama — В зората на моя живот Ти ми прости

Jibaner bhore kariyacho khama

В зората на моя живот Ти ми прости.

106. Dhire ati dhire man jangal — Бавно, много бавно в джунглата на ума ми

Dhire ati dhire man jangal

Бавно, много бавно в джунглата на ума ми

107. Ati druta gati hridaya kanane — Бързо, бързо в градината на сърцето ми

Ati druta gati hridaya kanane

Бързо, бързо в градината на сърцето ми

108. Param pitar nitya nutan — Жив съм на този свят

Param pitar nitya nutan

Nitya ami dharar kole benche achi

Жив съм на този свят

на моя Господ Всевишен.

109. Bhagabaner khama chhara — Без Божията Прошка

Bhagabaner khama chhara

Без Божията Прошка животът ми

110. Shasti tomar tomar khamar — Твоето Наказание е друг начин

Shasti tomar tomar khamar

Твоето Наказание е друг начин

111. Tumije anadi khamar baridhi — Ти си винаги Твоят безначален Океан от Опрощение.

Tumije anadi khamar baridhi nirabadhi

Ти си винаги Твоят безначален Океан от Опрощение.

112. Manaser bane aparadh kari — В джунглата на ума си аз върша престъпления

Manaser bane aparadh kari

В джунглата на ума си аз върша престъпления,

113. Khamar lagi kendechilam — Аз плаках за прошка

Khamar lagi kendechilam

Аз плаках за прошка, прошка получих.

114. Hai hai hai hai — Уви, уви

Hai hai hai hai bhul kareo khamar nabhe

Уви, уви, дори по погрешка не искам

115. Animeshe kandbo ami — Безсънно ще плача днес

Animeshe kandbo ami

Безсънно ще плача днес,