При духовния Баща обаче, при божествения Баща, е различно. Когато стремящият се направи грешка и изтича при духовния Баща, той ще защити детето, стремящия се, няма съмнение. После Бащата ще се опита да влезе със Светлина в сърцето на стремящия се. Човешкият баща ще мъмри тайно, но божественият Баща няма да мъмри, защото знае, че упреците не помагат. Той се старае да види какво не е наред със стремящия се. Вижда, че има тъмнина, че има невежество, и си казва: „Ако сега вляза в стремящия се със Светлина, тя ще прогони тъмнината. Тогава Светлината ще просветли невежеството и ще го преобрази в познание и мъдрост.“ Тази мъдрост ще накара стремящия се да почувства, че трябва да остане мирен, спокоен и тих, да не търси конфликти и да не удря никого. Божественият Баща постига това със Светлина, вътрешна Светлина, като влива вътрешна Светлина в стремящия се. Човешкият баща ще защитава открито и ще мъмри тайно, защото не притежава тази чиста Светлина, божествената Светлина, с която да просветли мрака ни или да пропъди от нас враждебните сили.
И по двата начина изкушението ще бъде победено: божественият Баща ще го победи със Светлина, а човешкият баща – със строга дисциплина. Това обаче не означава, че ще продължаваме да грешим и после да отиваме при своя Баща за прошка, защото един ден ще проливаме горчиви сълзи, ако чуем някой да казва, че нашият Баща е имал слабост към нас.
KK 10. God-Life: is it a far cry?, p 15-17.↩
From:Шри Чинмой,Прости ми, Шри Чинмой Център, 1987
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/kk