Хората, които според вас са много несправедливи, са извършили нещо небожествено, така е. Погледнете обаче собственото си обещание. Вие очаквате от тези хора съвършенство; смятате, че те трябва да правят всичко по съвършен начин. Съвършенството обаче идва само когато изпълним обещанието си. Нашето първо и най-важно обещание е дадено пред Бог: Него да удовлетворим и Него да осъществим на земята. Ние не сме изпълнили обещанието си и все пак очакваме от другите да изпълнят своето. Като духовни хора трябва винаги да виждаме къде сме сгрешили. Направили сме милиони грешки. Ако правим милиони грешки, Бог, разбира се, ни прощава. В противен случай нямаше да можем да съществуваме на земята. Щом Той е готов да ни прощава въпреки безбройните ни слабости и грешки, как така ние не можем да простим на някого?
Духовно търсещият веднага се обявява за избрано дете на Бог. Лишеният от стремеж човек, който тъне в удоволствията на невежеството, няма никога да се осмели да твърди това. Той не дръзва да обяви Бог за наистина свой. Вие обаче се осмелявате да твърдите, че сте избрано дете на Бог, просто защото притежавате зрънце от Божиите добродетели. Бог е добър, Бог е свят, Бог е съвършен, и вие в известна степен притежавате всички Негови божествени качества. Затова, ако едно от Божиите качества е опрощението и ако Бог ви прощава двадесет и четири часа в денонощието, не можете ли вие да простите на някого само за секунда? Ако вашият източник е способен да прави нещо до безкрайност, естествено е и вие да сте способни да прощавате или да давате просветление на другите, които са постъпили зле според вашите разбирания.
KK 11. Sri Chinmoy speaks 8, p 52-54.↩
From:Шри Чинмой,Прости ми, Шри Чинмой Център, 1987
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/kk