Има обаче и друг начин да гледаме на прошката. Бог иска да бъдем на известна висота, за да можем да получаваме Неговата Ласка, Любов, Състрадание и Благословии, но точно сега ние не сме на това ниво. Затова Бог ни умолява: „Издигни само малко съзнанието си и се изкачи на това ниво. Тогава ще мога да ти дам Моята Любов, Моето Състрадание и Моите Благословии.“ Човешкият ни ум може да нарече това опрощение, но Бог не мисли за нашите вътрешни и външни престъпления. Той иска просто да издигаме съзнанието си, за да усилим възприемчивостта си и единството си с Него. Така Той ще може да ни дава повече Състрадание, повече Светлина и повече Любов.
И така, когато ви казвам да плачете за прошка, аз ви умолявам да се изкачите до определено ниво, за да може Всевишният в мен да ви даде нещо. Ако сте отличен ученик, ще ви боли, когато не послушате своя Гуру и не дойдете на това ниво. Но какво правите вие? Много често просто се озъртате наоколо и виждате, че някой друг вече е стигнал това ниво. Тогава се натъжавате и отчайвате. По този начин правите две грешки. Първо не се опитвате да дойдете там, където искам да бъдете, а после завиждате и се отчайвате, защото сте видели, че някой друг е там.
Ако аз искам да ви дам нещо, трябва да се приближите до мен, за да го получите. Ако съм над вас, значи е нужно да се изкачите поне донякъде, за да можем да си говорим. Трябва да стигнете, да кажем, до първото стъпало на стълбата. Понякога виждам, че получавате от мен толкова много, толкова много – или, нека кажем, от Всевишния чрез мен – и тогава наистина се издигате до това ниво. В такъв момент аз съм най-щастливият човек. Вие може да си кажете: „О, Гуру ми е простил, иначе нямаше да е толкова добър и състрадателен към мен.“ Но аз не си и помислям за това, което сте направили. Щастлив съм обаче, защото вашето съзнание е малко по-високо и сега мога да ви дам повече любов, повече грижа, повече благословии.
После идва въпросът за степента – степента на вашата възприемчивост. Аз може да искам да ви дам десет долара, но вие се задоволявате само с два. И колко хитро оправдавате после вашата липса на възприемчивост! Казвате на света: „Гуру искаше да ми даде десет долара, но аз взех само два, защото ми стигаха. Мога да се справя с два долара, така че не ми трябват десет.“ Аз обяснявам това с пари, но с обичта, състраданието и благословиите е съвсем същото. Искам да ви дам ето толкова, но вие казвате: „Не, ако получа капка състрадание, това ми стига.“ Аз искам да ви дам много, защото зная, че само така ще мога утре да ви дам още повече. Вие обаче искате да вземете само една капка. И вашият коварен ум много хитро ви убеждава, че постъпвате правилно. Но ако излезе на преден план вашето мъдро сърце, ще си кажете: „Щом той иска да ми даде десет долара, защо да се задоволявам само с два?“ Трябва да взема десетте долара, ако искам да го зарадвам по негов начин.“ Затова, ако сте наистина искрени и чувствате единството си с мен, ще се натъжите, ако не получите всичко, което искам да ви дам. Ще си кажете: „Той искаше да ми даде толкова много, а аз взех толкова малко. Не получих всичко възможно, защото възприемчивостта ми е толкова слаба. Заблуждавам се, ако твърдя, че мога да се справя с толкова.“ Не можете да се справите с толкова.
Такава размяна се извършва между Бог и хората всеки миг. Бог дава, а ние получаваме. Човешкият ум ще каже: „Бог ще е доволен и щастлив, че не Му се е наложило да ми даде толкова много.“ Само че Бог няма да е доволен. Ако даващият е обикновен човек, той може да помисли: „О, толкова се радвам, че срещнах такъв глупак, който се задоволи с два долара. Толкова съм доволен, че не се наложи да му дам десет.“ А глупакът, получил само два долара, също е доволен, защото може да каже на света: “ Мога да се справя.“ Тук даващият е измамник, а получаващият е глупак.
Бог обаче се натъжава, когато не взимаме от него толкова, колкото Той иска да ни даде. Защото в такъв момент ние не проявяваме благодарността, която ще увеличи нашата възприемчивост. Бог не примира за нашата човешка благодарност. Когато един обикновен човек даде нещо на друг, веднага възниква чувство за отделеност. Той смята, че щом е дал нещо на еди-кого си, другият човек трябва да е благодарен. Ала Божията представа за благодарност е съвсем различна. Когато става дума за даване и получаване в духовния свят или между божествените страни на самите нас, тогава този, който дава, е също толкова благодарен, колкото и получаващият.
Когато искам да ви дам моите благословии и светлина, аз съм много благодарен, ако успеете да ги получите, защото това показва вашето единство с мен. И аз съм наистина благодарен и наистина се гордея с вас, ако вземете всичко, което искам да дам. А когато видя, че не го взимате, се натъжавам. Ето, виждате как благодарността идва от двете страни. Аз проявявам моето благодарно единство с вас, като ви давам това, което имам, а вие проявявате благодарното си единство с мен, като взимате това, което давам. В това има взаимна благодарност и взаимно единство. Това е нещо толкова сладостно!
Всеки ден имаме златната възможност да отправяме благодарността си към нашия Господ Възлюбен Всевишен във всичко, което правим. Няма и една секунда, в която да не можем да благодарим на Бог. Погледнете мен. Тялото и умът ми страдат толкова много поради единството ми с моите ученици и с човечеството. Но макар да изпитвам такава непоносима болка, във вътрешния свят аз казвам на Бог: „Толкова съм Ти благодарен, че мога радостно да търпя тази болка. Ти получаваш преживяване във и чрез мен, мой Господи, и аз съм толкова благодарен, че не се бунтувам срещу Теб. И още, много съм Ти благодарен, че имам ученици, които ще ме масажират двадесет и четири часа в денонощието, ако поискам. Те може да не ме излекуват, но поне могат да ми дадат малко облекчение, и аз съм Ти благодарен за него.“ А дори да нямах никакви ученици и да живеех като обикновен човек, пак щях да мога да кажа: „О, Господи, колкото и остра да е болката ми, тя можеше да е безкрайно по-тежка. Много съм Ти благодарен, че не съм в болницата.“
За хубавите неща ние, разбира се, благодарим на Бог. Но дори да сме имали лоши преживявания, например лоши мисли, пак можем да изразим благодарност. Има два начина. Единият е веднага да сравним това, което се случва сега, с предишно, още по-тежко преживяване. Ще видим, че лошите, небожествени, нечисти мисли, които са ни споходили днес, са нищо в сравнение с това, което сме изпитали в онзи ужасен ден, когато сме страдали толкова жестоко. Тогава ще можем да кажем: „В момента съм лош, но съм толкова благодарен на Бог, защото все пак съзнанието ми е много по-високо, отколкото беше в онзи ужасен ден.“ Или можем да се сравним с това, което сме били преди десет години. Тогава ще кажем: „О, Господи, много съм Ти благодарен, че днес не съм толкова лош, колкото бях преди десет години.“ Това е най-добрият начин – да сравним сегашния си живот с предишния.
Другият начин е да сравним себе си с обикновените хора, които ни заобикалят. Можем да се огледаме наоколо и веднага ще видим лишени от стремеж хора, които са безкрайно по-лоши от нас. Тогава ще можем да си кажем: „О, Господи, поради Твоето Състрадание аз съм безкрайно по-добър от тези хора. Можех да съм толкова лош – като него или нея – но Ти си ме запазил много по-добър. Ти си толкова добър, толкова състрадателен към мен.“
Така че можем да благодарим на Бог без значение какво е съзнанието ни. Ако мислите ни са добри, можем да кажем: „О, Господи, аз съм Ти благодарен, защото колкото и да съм лош сега, преди няколко години бях безкрайно по-лош. Поради Твоето Състрадание поне станах човешко същество.“
От друга страна, трябва да знаем, че ако съзнанието ни е ниско, можем веднага да спрем лошите си мисли със силата на волята си. И ако мислите ни са добри, със силата на волята си можем да ги укрепим. Тя несъмнено може да заличи лошите ни мисли и да премахне тъмните сили в нас. Със силата на волята ние можем също така да придадем повече енергия на добрите си мисли и да умножим добрите си качества. Така че, ако използваме както трябва силата на волята си, можем да правим в живота си чудо след чудо. И дори да не развием с молитвата и медитацията си нашата сила на волята, ние все пак можем да правим тези неща с искрен стремеж и с искрен вътрешен плач. Затова се молете и медитирайте и засилвайте стремежа и благодарността си. Тогава наистина ще видите разликата в живота си.
KK 3. 5 януари 1987г, Валдивия, Чили↩
From:Шри Чинмой,Прости ми, Шри Чинмой Център, 1987
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/kk