Другият начин е да попитате духовния си Учител дали Всевишният ви е простил. Учителят ще може да ви каже. Той ще е много откровен. Или можете да се потопите дълбоко навътре за половин-един час и тогава ще разберете. Не позволявайте на никаква мисъл да влезе в ума ви. Всеки път, щом се появи мисъл, премахнете я, или пък почувствайте, че върху вас е кацнала муха и вие сте я пропъдили. Когато дойде друга мисъл, изгонете и нея. След известно време мухата-мисъл ще реши, че е под достойнството ѝ да ви досажда, и мисловният процес ще спре. Щом видите, че не идва никаква мисъл, просто задайте въпроса. Ако отговорът е „да“, значи Той ви е простил. Ако отговорът е „не“, Той не ви е простил. Така че можете да го направите по този начин или да попитате Учителя си. И повтарям за първия начин: когато завинаги сте престанали да постъпвате така, вие също ще знаете, че Той ви е простил.
KK 8. Obedience or oneness, p 40-41.↩
From:Шри Чинмой,Прости ми, Шри Чинмой Център, 1987
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/kk