Ако наистина обичаш страната си, както син обича своята майка, географски ти може да останеш много далеч, но духовно родината ти може да бъде вътре в теб и ти можеш да бъдеш вътре в родината си. Това чувство не е илюзия или плод на въображението. Далеч от това! От вътрешния свят ти си дошъл във външния свят. Когато подхранваш божествена мисъл, светът е божествен. Когато подхранваш небожествена мисъл, светът е небожествен. В мига, в който подхранваш божествена мисъл, ти непременно ще почувстваш твоето съществуване вътре в този свят. В мига, в който помислиш за любовта и загрижеността на своята майка за теб, ти незабавно създаваш свой собствен божествен свят. И вътре в този свят чувстваш съществуването на най-скъпата си майка. А когато майка ти мисли за теб с цялата си обич, любов, загриженост и благословии, тя незабавно създава неин собствен свят, за да можеш ти да съществуваш вътре в сърцето ѝ.
Не външното местоположение, а вътрешното чувство е това, което е важно. Там, където съществува истинска загриженост, където съществува истинска любов, там връзката на единството, неразделното единство, властва върховно. Синът може да остане в която и да било част на света и майката може да остане в която и да било част на света, но връзката на единството, което е вътре в сърцата им, може да бъде почувствана и използвана във всеки миг. Майката ще види осъществяването на своето съществуване вътре в сина, без значение къде е той. А синът ще чувства успеха си, напредъка си и значението и причината на живота си вътре в своята майка.From:Шри Чинмой,Обичам моята страна: тялото на чистотата, Шри Чинмой Център, 1975
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/lmc