Веднъж, докато пишел писма в стаята си, той повикал един от учениците да подреди някакви документи. След малко ученикът казал:
– Учителю, ти си моят Господ, ти си моят Всевишен. Винаги ми даваш безгранична любов и топлота.
– Защо тогава любовта ми не ти е достатъчна, сине мой?
– Какво искаш да кажеш, Учителю? Кога съм казвал, че твоята любов не ми е достатъчна?
– Ако наистина чувстваше, че аз съм Всичко твое, че съм всичко за теб, нямаше да се нуждаеш от никого освен мен. Понякога не зная мен ли обичаш повече или приятелката си.
– Учителю, днес съм толкова искрен с теб. Защо ти не ми говориш сериозно?
– Синко, колко пъти помисли днес за приятелката си и колко пъти – за мен?
– Е, Учителю, може би наистина мисля за нея. Но какво лошо има в това?
– Синко, дори ако само мислено се опиваш от нейната красота, ти си обвързан. Нямаш представа колко ниско слиза съзнанието ти всеки път, когато ? се възхищаваш по този начин. Падаш от най-голямата си духовна висота.
– Учителю, представа нямах, че става така.
– Дете мое, ако правиш това дори и несъзнателно, ти не се различаваш от хората без стремеж. В обикновения живот те го правят постоянно. На умствено ниво виталният им живот продължава непрекъснато.
– И какво да правя сега, Учителю?
– Синко, трябва да си по-съзнателен за тази част от твоя витален свят, за която се държиш и не я даваш на мен.
– Учителю, ти винаги твърдиш, че съм напълно открит и искрен с теб. Казал съм ти всичко за предишния си живот и за сегашните си проблеми. Какво крия от теб?
– За съжаление, нещата, за които говоря, са на несъзнателно ниво, както ти посочих днес. Дори в миналото ти има много неща, за които не си ми казал, защото си ги забравил.
– Но ако не помня нещо, Учителю, как мога да ти го дам?
– Моли се тези неща да излязат наяве в твоята съзнателна будност. Но дори да не успяваш да ги извадиш наяве, не се тревожи. Аз ще работя с това, което си ми дал и което можеш да ми дадеш, за да те даря с осъзнаване, разкриване и проява. И още нещо можеш да направиш.
– Какво е то, Учителю?
– Сине мой, обичай ме повече.
– Учителю, аз те обичам с цялото си сърце и душа.
– Ако наистина ме обичаш, ще укрепиш витала и ума си. Ще се бориш срещу такива мисли и ще хвърлиш всички тези низши сили в мен, за да ги пречистя. Трябва да заявиш, че в живота си имаш нужда само от мен – от моята Любов, от моята топлота. Синко, аз ти давам безкрайната си Любов. Нищо повече не мога да направя, за да ти покажа безграничната си нежност и загриженост за теб. Сега трябва да почувстваш, че моята Любов ти стига, и да не търсиш любов от никого другиго.
– Учителю, тези неща са толкова трудни.
– Трудни, но не и невъзможни. Човек трябва да се залавя за трудните неща, сине мой. Осъзнаването на Бог е трудна задача.
– Учителю, аз малко се обърках. Напоследък ти ми казваш, че много добре напредвам вътрешно.
– Синко, когато отхвърлиш тази витална слабост, напредъкът ти ще е непрекъснат. Ще бягаш наистина най-бързо.
– И колко време ще отнеме това пречистване?
– Зависи от стремежа ти. Може да потрябват няколко години, един живот или Бог знае колко живота.
– Учителю, излиза, че трябва да обръщам по-малко внимание на пречистването на витала си и да се грижа повече за духовния си живот.
– Синко, пречистването на витала не може да се отдели от духовния ти живот.
– Но проблемът все пак не е решен, Учителю.
– Сине мой, не е ли това един от главните проблеми в живота? Аз ти помагам и ще продължавам да ти помагам поради безграничното си Състрадание. Помни, че когато ти кажа да направиш нещо във вътрешния или във външния си живот, аз ти давам нужната сила. Уверявам те, че в твоя случай усилията ми определено ще дадат плод. Ние несъмнено ще успеем.From:Шри Чинмой,Силата на любовта и цветето на благодарността, Шри Чинмой Център, 1975
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/lp