Една вечер Учителят седял в стаята си с група от двадесетина ученици. Било много късно и задушевната среща била към края си. Внезапно Учителят се взрял в един от учениците и го попитал:
– Гопал, беше ли на днешната медитация?
– Само петнадесет минути – отвърнал ученикът. – После трябваше да отида някъде.
– Е, това решава загадката – казал Учителят.
– Какво искаш да кажеш, Учителю?
– Аз ясно усещах твоята вибрация, но не те виждах там външно и не можех да си го обясня. Щом погледнех към най-добрия ти приятел, който медитираше, виждах само твоето лице. Изливах благословиите си направо върху него и той посветено ги приемаше, но вместо неговото лице виждах твоето.
– Как стана това, Учителю?
– В този момент твоята душа и неговата душа бяха станали наистина едно цяло – пълно с любов, пълно с единство. Когато го гледах с физическите си очи, виждах неговото лице; когато се взирах с интуитивната си сила, той изглеждаше като друг човек.
– Учителю – обадил се друг ученик, – и в този случай ли си действал на повече от едно ниво? – Учителят кимнал и той продължил: – Как успяваш да го правиш?
– Ето как става. Ако ви гледам с физическите си очи, аз виждам ясно вас и нищо друго. Но щом отворя третото си око, всичко изниква право пред погледа ми. Седящите на първия ред понякога не съзнават, че когато погледът ми шари из залата и сякаш не гледам към тях, аз ги виждам ясно с третото си око. Някои мислят, че се взирам далеч, много далеч от тях, но с третото си око аз виждам навсякъде. Затова се разстройвам толкова, когато седящите отпред не медитират както трябва, и затова сега имаме запазени места за някои срещи.
– Учителю, помниш ли медитацията миналата събота? И тогава ли действаше на различни нива? Аз видях нещо много силно в лицето ти.
– На срещата миналата седмица медитацията беше много, много силна. Тогава отидох далеч, далеч отвъд света на душите. След срещата ми беше много трудно, изключително трудно да се спусна долу, мака че искрено се стараех. Когато стигнах до изхода, аз все още се опитвах да се спусна, но дори тогава не успявах.
– Но не е ли опасно, Учителю – попитал един ученик, – да вървиш по улицата в такова високо съзнание?
– Някои духовни Учители се нуждаят от физическа защита, когато са в това състояние на съзнанието. Ако някой възнамерява да остане така дълго време, той трябва да го направи сам вкъщи, защото тогава и най-слабият земен звук може да е много опасен. Духовните Учители обикновено навлизат в най-високото си съзнание нощем, когато външният свят е по-спокоен. Но все пак ние сме подвластни на Волята на Всевишния. Бог знае в кой момент иска да издигне съзнанието ни и в този случай аз изпаднах в това състояние по време на груповата медитация.
Когато Учителят замълчал, учениците видели как изражението на лицето му се променя и разбрали, че той навлиза в медитативно състояние. Само за няколко мига цялата стая се изпълнила със Светлина и Мир. Учениците медитирали със събрани ръце около петнадесет минути, след което Учителят се поклонил и медитацията приключила. – Вървете си вкъщи, вървете си вкъщи – казал Учителят, защото било вече много късно, а сутрешната медитация започвала в шест часа. Учениците мълчаливо се изнизали от стаята на Учителя.From:Шри Чинмой,Силата на любовта и цветето на благодарността, Шри Чинмой Център, 1975
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/lp