Вашата редовност помага на другите

Имало някога един много голям духовен Учител, който живеел в Америка. Веднъж той решил да се върне за кратко в Индия и да се види със семейството си. Преди да замине, се обърнал към учениците от своя ашрам със следните думи:

– Моля ви, докато ме няма, идвайте редовно и посветено в Центъра. Тук, на това място, ще чувствате моето присъствие и безкрайните благословии и Милостта на Всевишния. Моля ви да съдействате и да помагате по всякакъв начин. Вашият отговорник ще води срещите.

Когато се върнал, Учителят бил много разочарован, защото учениците не били изпълнили молбата му. Вечерта, когато всички се събрали, той казал:

– От списъка на присъстващите разбрах, че много от вас не са идвали редовно в Центъра, докато пътувах. Не само двама-трима са отсъствали, а цели четиридесет или петдесет. Не мисля, че всички тези четиридесет души са имали сериозни семейни неприятности, които са им пречили да идват. Само двама или трима са били наистина болни, но останалите са смятали или че в Центъра няма нищо, или че е дошло време за истински забавления.

Учениците запазили мълчание. Учителят продължил:

– Може би сте забравили, че в духовния живот са необходими две неща: стремеж и редовност. Вие съвсем забравихте за редовността, но се надявам, че поне сте запазили стремежа си. Винаги казвам: гледайте на редовността като на стъпка – стъпка напред към вашето осъзнаване. Редовността е мерило.

– Учителю – обадило се едно момче, – много ученици смятат, че могат също толкова добре да медитират и вкъщи.

– Сине мой, когато не присъстваш редовно, това прави погрешно впечатление, лошо впечатление. Другите ученици си казват: „О, еди-кой си не дойде. И аз няма да идвам.“ Ако ти нямаш сериозна, основателна причина да не идваш в Центъра в уречения ден, това е оскърбление за душите и на двама ни. Твоята душа идва в Центъра като духовен просяк, а моята душа идва в Центъра, за да ти предложи напътствие. Затова, ако се получава „Далеч от очите, далеч от сърцето“, това ужасно огорчава душите на двама ни. На теб ти се струва, че щом Гуру не е там, няма за какво да отиваш. Но аз ще ти кажа, че вътрешно всичко е там. И ако смяташ че могат да възникнат личностни сблъсъци, защото даден ученик води срещата, това пак е грешка. Ти си дошъл в Центъра, за да се издигнеш над своята личност и индивидуалност.

– Но, Учителю, какво да правим, ако не сме в добро настроение?

– Има някои ученици, които си мислят, че ако не са в подходящо настроение, в духовно, божествено настроение, то по-добре е да не идват. Те също грешат. Ако съм болен, аз ще отида на лекар; няма да седя вкъщи. Ако си седя там, болестта ми само ще се влоши. Тя няма да изчезне, затова отивам на лекар. Подобно на това, ако не съм в добро разположение на духа, ако страдам, аз отивам в Центъра, който в случая е лекарят.

Искам също да кажа, че може да сте в лошо настроение, съзнанието ви може да е много ниско, и все пак да вдъхновите останалите. Докато медитирате в Центъра, само за миг нещо може да влезе във вас – нещо много високо, нещо много дълбоко. За една кратка секунда нещо божествено – вълна от любов, посветеност или предаване – може да ви обземе, и в този момент в окултния или в духовния свят някакво вътрешно послание ще стигне от вас до десет или дванадесет ваши братя или сестри ученици. Не е нужно да медитирате застанали пред тях, но по някаква окултна, духовна причина, седем-осем души ще гледат към вас. Те може би няма да виждат лицето ви, но дори като гледат гърба или раменете ви, ще изпитват силно вдъхновение. Понякога виждам как наблюдавате другите, докато те медитират изправени пред групата. Тяхната медитация може да не е висока като вашата, но дори тогава вие получавате вдъхновение от тях. Поглеждате към някого и веднага усещате такова силно вълнение, че се потапяте по-дълбоко навътре, а съзнанието ви се издига по-високо. Така че някой може да е в лошо настроение от един час или от четири дни, но ако преживее дори секунда висока медитация, това може да помогне на двадесет, тридесет или четиридесет души наведнъж. В такъв момент това е истинско постижение за въпросните двадесет или тридесет ученици. Така се издига съзнанието на целия Център.

В никакъв случай не ви лаская и не ви изкушавам да идвате в Центъра, но искам да кажа, че има случаи, когато самото ви присъствие съществено помага на другите. Може да сте най-слабите медитатори, но ако медитирате добре дори само една секунда, в този миг някаква духовна сила или божествена вълна ще проникне в другите, които са до вас или зад вас. Докато медитирате на стола си, вие изпращате наоколо вълни от любов, божествени вълни от светлина. Това се е случвало хиляди и хиляди пъти. Ако нямате семейни проблеми или някакви изключително сериозни затруднения, моля ви да си поставите за цел винаги да идвате в Центъра.

From:Шри Чинмой,Силата на любовта и цветето на благодарността, Шри Чинмой Център, 1975
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/lp