Въпрос: Как можем да просветлим свободното време и удоволствието?

Шри Чинмой: Просветлението означава да се откажем от грешното в нас и да приветстваме всичко, което ще ни помогне да станем по-добър човек и по-съвършен инструмент на нашия Господ Възлюбен Всевишен. Но има голяма разлика между свободното време и удоволствието. Свободното време, да кажем, е законна почивка. Работили сме много усърдно и сега се нуждаем от малко свободно време, за да си възвърнем нашата жизнена енергия и динамична способност. Понякога, когато си даваме крайно необходима почивка, други може да си помислят, че безделничим или просто водим небрежен живот. Но те грешат. След работа в продължение на осем или девет часа ние наистина се нуждаем от сън, имаме нужда от почивка. Тялото е като машина. Ако го карате да работи 24 часа в денонощието, тогава много скоро то ще се срине. Други може да ни критикуват, но по това време ние сме прави, чувствайки крайната необходимост от свободното време.

В моя случай, за да се отпусна, чета забавни, забавни книги. Вчера написах книга, наречена „Аз не съм авторът“. Така че можете да видите каква книга е била! Това е релаксация. Ако се отпускате от време на време, това прочиства ума ви, пречиства сърцето ви и ви помага да си възвърнете енергията.

Но правим сериозна грешка, ако бъркаме свободното време с потъването в удоволствията на невежеството. За духовните хора удоволствието е невъзможно и непростимо. Трябва да упражняваме свободата си разумно. Животът на удоволствие продължава няколко мимолетни секунди или най-много няколко дни. След което започват психически, жизнени, физически и други видове страдания.

Самото удоволствие не води до разруха веднага, но често води до унищожение. Ако духовните хора влязат в живота на удоволствието, ние губим физическите, умствените, жизнените и психическите си способности до такава степен, че смятаме, че е невъзможно да съживим духовния си живот. Не виждаме никаква светлина в бъдещето. Виждаме само бъдеще, което е надарено с тъмнина. Небето на нашия ум става мрачно. Всичко е изчезнало, всичко е грешно. Дървото на живота, което е трябвало да расте бавно, стабилно и безпогрешно, лежи напълно разбито от урагана на самоугаждането. Чувстваме, че няма надежда, затова просто се отказваме.

From:Шри Чинмой,Ти си барабанът на радостния напредък на твоя живот, Шри Чинмой Център, 1993
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/lpj