„Мой Господи, Ти знаеш, че аз съм жертва на постоянни съмнения.
Моля Те, кажи ми дали някога си имал повод да се съмняваш в Себе си.“„Мое най-мило дете, само веднъж в безкрайния си Живот имах повод да се съмнявам в Себе си.“
„Господи, само веднъж!
Кога?“„Дете Мое, това беше, когато създадох Моето творение и го видях да се привързва изцяло към Мен.
Аз съм Творецът – вечен, свободен и необвързан.Как можеше Моето собствено творение да бъде привързано, изцяло привързано и обвързано?
Повярвай Ми, дете Мое, Аз не можех да си го обясня,трябваше да се усъмня в собствените си способности.“
„Господи мой, прости ми.
Не мога да се съглася с Теб.Ти си ме създал.
Аз съм Твое творение.Как мога да живея, без да бъда привързан към Теб?“
„Дете Мое, Аз не искам да се привързваш към Мен, а искам да си Ми предан.“
„Мой Господи, каква е разликата?“
„Дете Мое, разликата е следната.
Привързаността е разочарование, а разочарованието е унищожение.Предаността е светлина на мъдростта, а светлината на мъдростта е висота на осъзнаването.“
```From:Шри Чинмой,Разкритите тайни на моя Господ, Шри Чинмой Център, 1971
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/lsr