На нас ни се струва, че благодарността е нещо, което имаме, и не го даваме на Бог. Само че грешим. Не можем да имаме нищо, което да дадем на Бог, ако преди това не сме го получили от Него. Благодарността трябва да дойде направо от Бог. Ако Бог не ни даде усещането, чувството, цветето на благодарността вътре в нас, то няма никога да успеем да Му поднесем благодарност.
Ние трябва да плачем пред Бог за силата на благодарността. В духовния живот един миг на искрена благодарност е равен на един час много силен стремеж, концентрация, медитация и съзерцание. Благодарността притежава най-мощната сила да спечели Бог, но ние трябва да я получим, преди да можем да я дадем.
Всички използваме думата „благодарност“. Опитваме се да накараме другите да почувстват какво означава благодарността, но самите ние не знаем, самите ние никога не сме я изпитали в истинския смисъл на думата. Всичко друго се е родило в земното съзнание, но благодарността тепърва ще трябва да се роди. Когато божествената благодарност се зароди в нашия човешки живот, проявата на Бог няма повече да е далечна цел. Когато в човешкия живот се роди благодарността, Божията Реалност ще може да се прояви на земята.From:Шри Чинмой,Листа от дървото на живота, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ltl