Този, който знае смисъла на смирението, е наистина божествен. Смирението не е свидетелство за страхливост. Смирението не означава фалшива скромност. То е чиста божественост. Вътрешното същество е това, което ни съхранява, подкрепя, напътства, моделира и оформя, но то го прави с пълно смирение. Вътрешното същество ни вижда с очите на постоянното смирение. Ние много рядко виждаме вътрешното същество, но когато все пак го видим, правим това с гордост или суетност.
Майката обича детето си с нежност и състрадание. Но ако направи една крачка отвъд тази любов и състрадание, тя долавя в детето присъствието на божественото. В такъв момент майката е цялата смирение. Тя усеща, че е голяма чест да храни детето, да тича с него, да го отглежда, защото в него вижда и чувства Самия Бог.
Именно чрез смирението можем да се потапяме най-дълбоко и да се изкачваме най-високо в медитацията. Най-лесният начин да навлизаме във вселенското Съзнание по време на всекидневните си дела е чрез смирение. Когато проявим смирение, ние веднага навлизаме във вселенското Съзнание, което е само смирение. В смирението е единството, а в единството е нашата божествена Реалност.From:Шри Чинмой,Листа от дървото на живота, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ltl