Безкрайност

За нас безкрайността е нещо недостижимо, когато се опитваме да я разберем с ума си. Щом умът тръгне на път, на него му се струва, че един милиметър е Безкрайност, един сантиметър е Безкрайност, няколко дюйма са Безкрайност. После, щом стигне донякъде, един метър или няколко мили му изглеждат Безкрайност. Самата функция на ума е да вижда истината на Безкрайността по ограничен начин. Но когато се стремим, ние съзираме истината не с ума, а с душата. Душата не само вижда Безкрайността, но и чувства Безкрайността като изцяло своя.

С тези две невъоръжени очи не можем да видим Безкрайността. С третото си око обаче ние можем да виждаме Безкрайността така лесно, както виждаме човека, застанал право пред нас. Когато третото око съзре Безкрайността, за него тя не е нещо различно от самото него.

В духовния си живот ние можем да виждаме Безкрайността, ако чувстваме, че тя не е нещо чуждо. Във вътрешната си същност, в сърцето си, където обитава Бог, можем да притежаваме Безкрайността. Ние принадлежим на Безкрайността и Безкрайността ни принадлежи. Във вътрешния свят непременно ще почувстваме Безкрайността и ще израснем в нея. Това е не само възможно и осъществимо, но и неизбежно.

From:Шри Чинмой,Листа от дървото на живота, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ltl