„Каквото посееш, това ще пожънеш“ – така гласи законът на карма. Но кой ни е вдъхновил да посеем? Ако ни е вдъхновила някаква небожествена сила, то ние естествено ще пожънем нещо болезнено и пагубно. Но ако се затичаме към по-висшата сила, към Всевишния, след като сме постъпили зле, Той веднага ще ни се притече на помощ. Детето прави нещо лошо, но тутакси хуква към баща си, за да избегне наказанието за постъпката си. То знае, че баща му може да го защити, защото е много силен.
Миналото не ни е дало онова, което желаем – защо тогава да се обръщаме назад? Ако мислим за вчерашния ден като за карма, то ще приемем днешния като нейно следствие. Но щом днешният резултат не е задоволителен, значи е нужно да променим гледната си точка. Трябва да смятаме днешния ден за карма, а утрешния за следствие. Вчера сме били несъзнателни, небожествени, като животни; днес сме станали божествено съзнателни и устремени. И разбира се, вследствие на нашата карма, утрешната златна зора ще е удовлетворяваща.
В духовния свят, ако стремящият се вече е установил вътрешна връзка с голям духовен Учител, то повечето от грешките му ще бъдат заличени по безкрайната Милост на Всевишния. Заедно с това повечето от божествените му кармични действия ще дадат плод много бързо. Така е, защото Учителят може да обедини стремежа на търсещия с божествената Милост, която е всемогъщата сила на Всевишния. Ако няма посредник, ако няма духовен Учител, то макар да върши добри, божествени дела, стремящият се ще трябва да чака колкото се полага, докато действието му даде плод. Днес посяваме и после трябва да чакаме жътвата. Но ако Вътрешният Водач се стреми съзнателно вътре в нас и ние сме съзнателни за Вътрешния Водач, то ще видим, че божествената ни карма ще даде плод незабавно.From:Шри Чинмой,Листа от дървото на живота, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ltl