Мир

Преди да започне духовен живот, човек пее или плаче:

```

Море от мир, от светлина и радост

аз знам, за мен недостижимо.

Разплаканата нощ, от буря разлюляна,

в мен се гневи на воля и бушува.

```

Обикновеният човек чувства, че морето от мир е недостижимо за него. Но това море от мир му е подвластно, ако той навлезе в духовния живот и постоянно го практикува. Крайъгълният камък на духовния живот е мирът. В духовния живот постигаме мир само когато почукаме на Божията Врата. Ако чукаме на вратата на някой човек, няма никога да се сдобием с мир. Всеки миг трябва да чувстваме, че можем да получим мир единствено от Бог.

Животът в мир е плод на живота, безусловно посветен на Волята на Всевишния. Ако не очакваме нищо от света, било то доброq или лошо, ще имаме мир в цялото си същество.

Мирът е най-голямата и най-висша благословия за човека. Той смята, че може да получи всичко с благоденствие, но ако му липсва мир, ще е най-жалък просяк. Ние казваме „мир в ума“, но всъщност в ума ни няма мир. Оставайки в ума, не можем никога дори да зърнем мира. Искаме ли мир, трябва да отидем отвъд сферата на ума. Как да отидем отвъд ума? С нашия непрестанен стремеж. Този стремеж ще ни позволи да съберем ума като вързоп и да го хвърлим в морето на сърцето. Тогава ще видим, че умът, виталът и тялото ни – цялото ни съществуване – ще се изпълни с вътрешен мир.

Бог притежава всички божествени качества, но най-ценното от тях е мирът. Божието вътрешно богатство и мирът не могат никога да бъдат разделени. В мира виждаме Неговото удовлетворение, чувстваме Неговата собствена стойност и осъзнаваме Неговата крайна, самоосъществяваща и самопроявяваща Цел.

From:Шри Чинмой,Листа от дървото на живота, Шри Чинмой Център, 1974
Източник https://bg.srichinmoylibrary.com/ltl